Отиде си Христо Бетов, баща на моите най-добри приятели - Милен и Кристиян. Четиримата много често сме се събирали, водили сме интересни разговори, рецитирали сме стихове и сме пели песни под звуците на китара. Познавам го от много време. Спомням си как ни рисуваше картини, играеше с нас футбол, разказваше ни интересни истории. В тези мигове той също ставаше дете... Растях и все повече опознавах този човек.

Възхищавах се на начина, по който държеше четката, на усета му към красивото, на неговия изказ. Когато говореше, лицето му се променяше, очите му блестяха, димът на запалената цигара извайваше причудливи фигури и в такива мигове ми се струваше, че пред мене седи оракул.

Времето минаваше, а образът на художника се надграждаше. Никога не го чух да се хвали или да дава крайни оценки. Вместо това той ни разказваше за пъстротата на живота, учеше ни да търсим красивото и в едно изсъхващо дърво с оголени клони. "То някога е било здраво, борило се е със стихиите и в това, което е останало, има красота..." Този човек беше Творец. Много ми напомняше героя на Виктор Пасков - Георг Хених- чешкия музикант и майстор на цигулки. Способността за творчество е свързана със способността за разбиране. Майсторът на цигулки се вслушва в дървото, опитва се да проникне в душата му. Такъв беше и моят приятел!

Много от годечките къщи са дело на ръката му. От него имам няколко картини, рисувани с маслени бои. Много често ги гледам и в тях виждам него - приятеля, човека и твореца, който ни научи да се радваме на слънцето и да се вглеждаме в светкавиците, раздиращи нощното небе...

Ще ни липсваш, приятелю! Светъл път!

Редакцията на "Актуален глас" изказва своите съболезнования на близките и семейството на Христо Бетов.

Методий КИРИЛОВ