Днес отидох рано сутринта в храма „Св. Николай“ във Варна. Една чиновничка, като извадена от банка, продава свещи. Попът го няма да даде осветени клонки. Чакат трима възрастни хора. Питам чиновничката: „Къде е попът?“
Тя: „Амииии, имаме работно време, отваряме в 7,30 часа.“
Часът иначе е 7,40.
Аз: „Вие храм ли сте или учреждение?“
Тя мълчи. Възрастните гледат като овце и мълчат.
Аз: „Попитах ви нещо – храм ли сте или учреждение?“
Чиновничката продължава да мълчи. Купувам седем свещи от 0,50 лв., които вече изглеждат не като от 0,50 лв. , а от 0,10 лв. – толкова тънички, за да лапат повече попчетата на варненския изумен митрополит.
Влязох в църквата. Никой няма вътре.
Върбовите клонки заключени зад врата, за да излязат само, когато попът ги раздава, за да вземе кинти за тях. Чиновничката бързо заключва вратата, да не би някоя клонка безплатно да се търкули към някой вярващ…
Запалих свещ пред иконата на Христос и му викам: „Някога ги изгони от Храма търговците, сега ние сме дали храмовете на мазните ти „посредници“ – поповете, да търгуват с душите на миряните. Прости им, те знаят какво правят. Знаят!“
Това не е църква, а лаФка. Следващият път може и да продадат вместо клонки, талони за търкане…
Веселина Томова, журналист, създател на сайта „АФЕРА“