Тръгва ли си отец Тодор от църквата в Годеч? Този въпрос нажежи до червено общественото пространство през седмицата. Телефоните прегряха от обаждания на притеснени от неочакваните обрати миряни. Надигна се мощна вълна от обич. Безкористна и истинска.
Отец Тодор е всенароден любимец, приятели. Той е символ не само на духовността, но и на мъдростта. На скромността и човещината.
Оттеглянето на духовника е най-коментираната новина не само в града, но и в различни други населени места. Желанието на отчето да напусне града намери отзвук в сърцата на много хора, равносилно на предупрежденията за свършека на света преди години.
Ден след като гръмнахме новината, че свещеникът се готви да напусне най-големия годечки храм (ВИЖ ТУК), той присъства на официалното откриване на пенсионерския клуб в Годеч. И появяването му предизвика радостни емоции у всички. Усещаше се някак във въздуха хорската любов и уважение. И колкото и разни люде да се опитват да опровергаят оттеглянето на свещенослужителя, то е на дневен ред по високите етажи на светата ни църква. Огласяме го с пълна отговорност и задължение.
Все пак живеем в ерата на информацията, нали?
Да, има такова писмо. Писмо, изпратено до Негово Светейшество – патриарх Неофит, в което отец Тодор моли да бъде освободен от енорийско служение в Годеч и да бъде назначен в столичен храм. Отишъл е дори и на крака в Софийската света митрополия, за да настоява да бъде освободен.
„Не мога да възразя“, промълви отец Тодор по повод написаното от нас.
„34 години съм дал от себе си за Годеч. Нямам вече физически и духовни сили. Няма вечни хора, няма вечни служби. Никой не е незаменим“, лаконично коментира отчето и подчерта, че не е решил окончателно дали това ще се случи.
Отец Тодор е жива легенда и каквото и да се случи с него в бъдеще, той винаги ще има много специално място в сърцата и душите на много годечани. И въпреки че не е годечанин, той обожава този град и затова посвети живота си на него. Цели 34 г. ревностно и всеотдайно служи в града за доброто на всички жители. Няма човек, когото да не познава. Няма дом, в който да не е влизал. Съпътства живота на всекиго – от раждането до смъртта.
И освен брилянтен проповедник и изповедник поп Тодор се слави като добър оратор и блестящ певец. Публиката е най-важният критерий. А годечката публика го обича и трудно би му простила подобно намерение. И напук на всеобщото схващане, че няма незаменими хора, то годечкият духовник доказва, че има незаменими.
Независимо как ще се развият събитията занапред, то едно е ясно – отец Тодор ще остане голямо име в историята на Годеч и на цялата православна църква, която от години страда от недоимък на подобни добри пастири.
Методи ТОДОРОВ