На по-малко от 50 км. от София има една планина, за чието съществуване много хора не подозират. Казва се Чепън планина и е част от Западна Стара планина. Намира се между Софийската и Годечката котловина и е малка карстова планина, която е почти безводна, но е пълна с красиви цветя, които са се научили да използват сутрешната роса, за да живеят.
Река Нишава, която извира от подножието на връх Ком, е най-голямата река, като ограничава рида Чепън на северозапад, а на югоизток граничи с възвишението Три Уши. От запад на изток Чепън планина е дълга около 20 километра, а ширината й е не повече от километър и половина. В южното й подножие е разположен Драгоман и малко над 10 села. Някои наричат Чепън Малкият Пирин заради куполообразната форма и стръмните склонове.
Но и за двете сравнения може да се спори. От едната страна тази малка планина е гола, без растителност. От другата има красиви борове на групи, които явно са засадени отдавна от предвидливи хора. Върху малката територия на Чепън Планина са разположени много свети места почитани през вековете от обитателите на този район. Тук е уникалното слънчево светилище на Сабазий и Хера, оброци с красиви каменни кръстове, манастири и църкви. За жалост, времето, иманяри и роми са дали своя принос за унищожаване и поругаване на част от светините.
Светилището на Сабазий- Дионис – древното божество на живата природа, на човека, дарители на безсмъртие, е разположено върху южния склон на Чепън. Правоъгълно по форма с размери 13 на 5 метра. Северната, западната и източната стени на светилището също са оформени от каменни блокове, като се предполага, че стените на градежа през Античността са достигали 3 метра. В северозападната част на светилището на огромна каменна маса, която най-вероятно е служела за олтар, в скалата са вкопани две полусферични вдлъбнатини. Вероятно в тях са правени жертвоприношения. Към западната стена е издялана подобна маса олтар, но с по-малки размери. На северната стена личат основите на портата на светилището. Не е ясно как се е слизало до жертвените съоръжения, които и сега са опасни за достигане. Вероятно древните са използвали подвижна стълба.
Култът към космическото божество Сабазий може би води началото си от средата на 2-рото хилядолетие преди новата ера и е свързан със земите на Тракия. Първаначално култът символизира твърдия елемент на вселената – камъка. Сабазий е скален бог, който владее и живата, и мъртвата материя, светлината и тъмнината. Затова може да бъде и разчленяван и отново съединяван – нещо подобно на египетския Озарис. В тракийските вярвания, преди да бъде заменен с Дионис, е смятан за син на Збелсурд и на Бендида –богинята на Земята. Мистериите на Сабазий били свързани с нощни къпания и пречиствани, а според някои изследователи тези съпреживявания на живота на божеството се отличавали с разпуснатост. В светилището на Чепън планина има и пещера, която се намира на южната стена на светилището при входа. Според свидетелства на местни жители пещерата побирала около четирима души в миналото, но в наши дни трудно би побрала повече от двама посетители. В пещерата се слиза по издялани в скалата стълби. Тук е открита кандилница от християнския период. Изследваните надписи свидетелстват, че тук в Античността е съществувал храм, посветен на Сабазий, Дионис и Хера. Вероятно святото място е дело на тракийското племе Меди, а по-късно някой си Аврелий Местриян е оставил писмено свидетелство за участието си в градежа на светилището.
Най-високата точка на Чепън планина е Петровски кръст – издига се на 1205,6 метра над морското равнище. На върха е поставен един от многото интересни и красиви кръстове в района. Казват, че някога тук живеели най-добрите майстори на каменни кръстове – истинско произведение на изкуството. През 1842 г. турски разбойници отвлекли чорбаджията Петър от Драгоман. Целта на отвличането била да се иска откуп и те го довели на върха да го сплашат. Като видели отдолу да се задава редовна войска обаче, го убили и побегнали, но не могли да се спасят. Тъй като този Петър бил твърде почитан от съселяните си, кръстили върха на него и издигнали кръст.
Връх Петровски кръст е известен и като Голем Чепън, а до него се намира друг връх – Мали Чепън.
Петровският кръст, който оформя оброка на върха, все още е цял, но друг един красив кръст – Илиевският, е разрушен напълно съзнателно. Местните хора казват, че иманяри непрестанно се навъртат по Чепън и в околностите. По-заможните плащат на роми, за да копаят и навярно точно от подобни набези Илиевският кръст е разбит на много части. Възможно е в него да е търсено злато.
Силвия Драгомирова, Уикенд