Надя Сотирова е родена в град София, но израства и живее в Годеч. Завършва магистърска степен по специалността „Агромениджмънт” в Югозападния университет „Неофит Рилски” в Благоевград с отличен  успех. Това всъщност е й периодът, в който не живее в родния си град. Омъжена, с един син на 12 години, ученик в шести клас. През последните единадесет години 38-годишната годечанка работи в Общинската служба по земеделие - Годеч, която е структура на Министерството на земеделието и храните.

Повече от 100 дни сте зам.-кмет на Община Годеч? Как се чувствате на този пост?

- Искам да кажа преди всичко, че това е най-вече голяма отговорност. Чувствам се добре, вече свиквам с новата обстановка, с колегите и предизвикателствата на длъжността, която заемам. За мен работата в администрацията и работата с хората не е чужда. Напротив, работата ми през последните години беше пряко свързана с непосредствен контакт с хората от общината и с административни дейности. Ние с г-н Асенов ( бел.ред Радослав Асенов) сме напълно запознати с всички проблеми на града и селата на територията на общината. Съумяхме за кратко време да изградим един много добър екип - кмет, зам.-кмет, секретар, директори на дирекции, кметовете и кметските наместници на селата от общината, общинска администрация. Всички ние работим и спазваме стриктно приетия план за управление на общината. Нямам никакви съмнения, че ще постигнем добри резултати на базата на поетите отговорности.

Когато получихте предложението да станете заместник на г-н Асенов, каква Ви беше първата реакция? Имаше ли доза колебание?

- Когато получих предложението от г-н Асенов да стана зам.- кмет, се изненадах. Не го очаквах, въпреки че с него се познаваме от много години. Колебание имаше, защото като всеки нормален човек, на когото предстои нещо ново, още повече в този случай се касае за много отговорна позиция, имах своите притеснения дали ще се справя с големите отговорности и очакванията на хората. Не се колебах дълго дали да приема, защото за мен екипната работа е много важна, както и моята убеденост, че на най- отговорния пост в общината, този на кмета, стои човек с много качества. Въпреки всичките обиди и злонамерени коментари в предизборната надпревара той съумя да запази спокойствие и да не се поддаде на интригите. За съжаление и сега, на този етап, продължават провокациите от определени хора. За радост обаче те са малко на брой и въпреки неимоверните усилия, които полагат да саботират служебната ни работа, няма да постигнат нищо освен това, че всички ще разберат истината за тях и техните користни амбиции. Аз смятам, че е много важно човек да си дава реална самооценка, да е компетентен и да работи с дух и сърце, за да се случват нещата, които вярва, че са правилни.

Общината е отговорна институция, да не кажа най- отговорната, какви са Вашите цели?

- Моите цели не се различават съществено от целите на всички хора, които милеят за Годеч. Най- важната ми цел е, живот и здраве, след четири години, когато се обърнем назад, да имаме с какво да се гордеем, с постигнатите резултати и добре свършена работа. Основните предизвикателства, които стоят пред нас, също не са тайна и изненада за никого. Това са нашите намерения и увереност, че трябва да се работи за подобряване на инфраструктурата на общината, ремонт на водопроводната мрежа в общината и подобряване на благоустройството на гражданите. На следващо място, искам да отбележа, че за това кратко време, през което изпълняваме своите задължения в общината, ние се постарахме и съумяхме да възвърнем отбелязването на празниците - Коледа, Нова Година, Месни заговезни, Сирни заговезни, Баба Марта, Трети март. Мисля, че това са важни моменти от празничния календар, които вълнуват и сближават хората.

Кой е ресорът, който Вие оглавявате, с какво се занимавате?

- Ресорът ми е работата на дирекциите „Социални дейности, образование, култура, местни данъци и такси” и „Териториално устройство и европейски проекти”.

Ежедневно се срещате с хора. Какви най- често са проблемите им?

- За съжаление още в началото на нашият мандат бяхме затрупани от писмени и устни жалби и сигнали на хора, които в продължение на много години имат най-различни проблеми –като се започне от междусъседски конфликти: за огради, имотни граници, незаконни постройки и т.н. и се стигне до молби за съдействие за работа, както и сигнали за липсващо осветление, дупки по пътищата и неремонтирани улици. Разбирам всеки един проблем от най-малкия до най-значимия. Убедена съм, че няма човек, който да не иска да живее в едно красиво място, с асфалтирани улици, изградени тротоари, осветление, красиви кътчета и т.н. Това искаме и ние и работим, за да се реализират целите ни. На последната сесия на Общинския съвет съветниците гласуваха доверие и дадоха одобрение за това, Община Годеч да кандидатства по подмярка 7.2 от Програмата за развитие на селските райони за ремонт и преустройство на дворовете, оградите и физкултурните салони на училищата и детската градина, както и рехабилитация, преустройство и ремонт на водопреносните съоръжения и водопроводна мрежа на селата Гинци и Шума. Надяваме се всички тези проекти да бъдат одобрени и да се пристъпи към изпълнението им, а същевременно ще работим по подготовката и реализацията на следващите.

Как отговаряте на хорските приказки?

- Аз обичам да се вслушвам и да разбирам думите на хората. Когато приказките са добронамерени, мога да говоря и да разбера всеки един човек. Когато обаче приказките са злонамерени и са насочени само и единствено с цел да ме уязвят, не отговарям.

Какво е мотото Ви в живота? Какво ще пожелаете на жителите на Общината?

- Мотото ми в живота е много просто: животът е прекалено кратък, за да се впускаме в интриги, злоба и завист. Това е болест. Най-голямата ценност, която всички ние притежаваме, това е, че сме живи и здрави, че живеем в този красиво кътче, което вярвам, че всички ние обичаме. Спомням си от детските ми години, когато пътувахме на състезания или на лагери за по-продължително време, каква особена тръпка изпитвах, когато автобусът се приближаваше до табелата на град Годеч. Така е и до днес. На жителите на Общината пожелавам най-вече да са живи и здрави, защото това наистина е най-важното. Пожелавам им още да вярват и преследват мечтите си и да правят и получават добро.

Методи ТОДОРОВ