На 2 февруари тази година се навършиха две десетилетия, откакто народната певица Стамболка Генадиева не е сред нас.
Стамболка Генадиева е родена на 26 април 1937 година в Годеч. Има трима братя и две сестри – двама от тях отдавна са покойници. Третият й брат е учителят Трайчо Тасев, който и до днес живее в Годеч.
Стамболка Генадиева започва своя път като певица през 1957-а. Тогава е едва 20-годишна, наскоро завършила Техникум по машиностроене в София. Целият й род пее и свири, но тя най-много харесва песните на своята леля. Точно те са в основата на колоритния й репертоар.
„Беше добър човек. Със съпруга си живееха в Бояна, аз също бях наблизо. Гостувахме си понякога. Познавах цялото семейство – съпруга й, баща й, братята й. Ходили сме и в семейната къща в Годеч“, разказва Станчо Стоилов, народен певец, работил дълго с даровитата годечанка.
Големите народни изпълнители Борис Машалов и Борис Карлов са сред хората, които окуражават младото момиче от Годеч да се посвети на народната музика. След концерт в родното село на Стамболка, те чуват и няколко песни в нейно изпълнение. Включват я в тяхната група „Тракийска песен“, с която започва концертна дейност из цялата страна. Десетина години по-късно е приета в Шопския ансамбъл за народни песни и танци – София.
„Познавам творчеството на Стамболка Генадиева от момента, в който се появи на сцената – края на 50-те, началото на 60-те години на миналия век. Срещнахме се лично през 80-те, когато пътуваше с групата на Каньо Бéдров. Солистка беше и народната певица Недялка Керанова, Венци Първанов – акордеонист. Весел и жизнерадостен човек – така съм запомнил Стамболка. Имаше една жълта носия, много хубава.
Тя притежаваше голямо майсторство в изпълнение на бързите песни от нейния край, особено онова характерно „трéсене”. С Шопския ансамбъл е обиколила много страни. Публиката я приемаше много добре навсякъде и като солистка, и като част от дуети, триа и пр. Преди време писах кратки сведения за нея в една брошура и трябваше да спомена най-емблематичната й песен. За мен това е „Ерген ходих – лошо беше. Ожених се – по-лошо стана“, спомня си човекът, когото наричат „живата енциклопедия” – Тошо Тодоров, технически директор на Националния ансамбъл за народни песни и танци „Филип Кутев“, голям почитател на българския фолклор и изпълнителско изкуство.
Тодор Тодоров пази и една дългосвиреща плоча с песни на Стамболка Генадиева от 1974 г. От анотацията към нея става ясно, че нейните вдъхновени изпълнения са се радвали на голям успех и в Монголия, Италия, Холандия, Ирак, Франция, Германия, както и много страни на Източна Европа.