В навечерието на 24 май – деня на духовността и просветата, си спомняме за онези учители, които оставят трайна следа в сърцата ни.
Румяна Григорова беше едно от слънцата на НУ „Христо Ботев“ в Годеч – обичана от ученици и колеги, уважавана заради своя професионализъм, топло отношение и неподправен финес. С рядко срещано достойнство, деликатност и уважение към всичко и всички.
Румяна Григорова напусна НУ „Христо Ботев“ преди близо 20 години и пое по нов професионален път – стана част от екипа на столичното 66 СУ „Филип Станиславов“, където и до днес е старши учител по английски език.
През годините винаги стоеше встрани от шумните скандали и учителски крамоли. Не обичаше да се меси в разпри. Тя принадлежеше на децата, на знанието и на добрия тон.
Учител по призвание, човек с мек глас, искрена усмивка и топло сърце. Тя беше нашата опора, вдъхновител и нежна сила. С нея класната стая не беше просто място за уроци – беше сцена за живот.
И тук е моментът да разкрием нещо, което мнозина днес не знаят.
Румяна Григорова беше човекът, който пръв превърна часовете на класа в сцена за култовата телевизионна игра „Риск печели, риск губи“.
Не в час по математика. Не в час по български. Само в онези специални часове, когато уж не се учи, но всъщност се научава най-много. Тогава черната дъска се превръщаше в кръстословица, думите оживяваха, а ние – малки, но смели, получавахме шанса да блеснем.
Не за оценка. А заради играта, заради радостта, заради това, че някой вярва в нас.
Румяна Григорова създаде традиция, без да го осъзнава. Даде ни първите аплодисменти, първото „браво“, първото чувство, че можем.
Тя беше първият човек, който истински вярваше в нас.
Така „Риск печели, риск губи“ не беше просто игра – беше житейски урок.
На 24 май – сред цветята, думите и признанията, тя може отново да стои встрани. Но за нас тя винаги ще бъде в центъра.
Защото такива учители не се забравят. Те стават част от нас. Завинаги.
