В навечерието на 24 май – деня на духовността и просветата, си спомняме за онези учители, които оставят трайна следа в сърцата ни.

Румяна Григорова беше едно от слънцата на НУ „Христо Ботев“ в Годеч – обичана от ученици и колеги, уважавана заради своя професионализъм, топло отношение и неподправен финес. С рядко срещано достойнство, деликатност и уважение към всичко и всички.

Румяна Григорова напусна НУ „Христо Ботев“ преди близо 20 години и пое по нов професионален път – стана част от екипа на столичното 66 СУ „Филип Станиславов“, където и до днес е старши учител по английски език. 

През годините винаги стоеше встрани от шумните скандали и учителски крамоли. Не обичаше да се меси в разпри. Тя принадлежеше на децата, на знанието и на добрия тон.

Учител по призвание, човек с мек глас, искрена усмивка и топло сърце. Тя беше нашата опора, вдъхновител и нежна сила. С нея класната стая не беше просто място за уроци – беше сцена за живот.

И тук е моментът да разкрием нещо, което мнозина днес не знаят.

Румяна Григорова беше човекът, който пръв превърна часовете на класа в сцена за култовата телевизионна  игра „Риск печели, риск губи“. 

Не в час по математика. Не в час по български. Само в онези специални часове, когато уж не се учи, но всъщност се научава най-много. Тогава черната дъска се превръщаше в кръстословица, думите оживяваха, а ние – малки, но смели, получавахме шанса да блеснем.

Не за оценка. А заради играта, заради радостта, заради това, че някой вярва в нас.

Румяна Григорова създаде традиция, без да го осъзнава. Даде ни първите аплодисменти, първото „браво“, първото чувство, че можем.

Тя беше първият човек, който истински вярваше в нас.

Така „Риск печели, риск губи“ не беше просто игра – беше житейски урок.

На 24 май – сред цветята, думите и признанията, тя може отново да стои встрани. Но за нас тя винаги ще бъде в центъра.

Защото такива учители не се забравят. Те стават част от нас. Завинаги.

На Cambridge Day 2025 – едно от водещите събития за учители по английски език в Югоизточна Европа

Три поколения любов – Румяна Григорова, дъщеря й и любимата й внучка

P.S.: Да, това вляво съм аз – авторът на този текст! Методи Тодоров като мече, един карнавален момент от ученическите години, запечатан във времето.