Вече 70 години Евдокия и Илия Илиеви от Годеч вървят заедно през живота. Днес тя е на 91 години, той - на 95. Историята им звучи като сцена от стар български филм - познават се още от деца, влюбват се млади и остават заедно цял живот.

Още като малки съдбата започва да преплита пътищата им. Евдокия, или леля Дона, дружи със сестрата на бай Илия и често прекарва време в дома им. Така, покрай приятелството, двамата се запознават, а с годините близостта им прераства в любов.

През 1955 година двамата сключват брак. Дона е едва на 20, а Илия на 24. Така започва съвместният им път, който днес вече надхвърля 7 десетилетия.

Дона Илиева посвещава живота си на учителската професия. Повечето в Годеч я познават като Дуня - име, останало от студентските ѝ години по руски език (бел. ред. Евдокия на руски е Дуня).

Първите 7 години работи като учителка в училището в село Туден, а след това в СПТУ "Асен Златаров". Започва като възпитателка в занималня, а по-късно преподава руски език.

35 години от живота си отдава на училището и своите ученици.

Професионалният път на бай Илия също е дълъг и уважаван. В продължение на 22 години той работи като началник снабдяване в завод "Магнит", а след това продължава във фабрика "Нишава", където се пенсионира. Освен работата има и друга страст - театъра. Години наред е част от местна театрална трупа и дори играе на сцена в София.

Животът им е изпълнен не само с труд, но и със спомени - млади години, приятелски компании, събирания и веселби.

Имат две дъщери, които от години живеят в Канада. Семейството поддържа ежедневна връзка с тях. Имaт една внучка и една правнучка.

Пътували са много - из Европа, Африка и Съединените щати. Спомените им минават през Торонто, Маями, семейни пътешествия, морски разходки край Флорида и круизи из Карибите. И въпреки че са видели свят, двамата казват, че мисълта им винаги се връща към едно място - Годеч.

"Умираме за Годеч", казват с вълнение.

Днес годините вече тежат, но духът им остава жив. И двамата четат без очила, шегуват се, усмихват се и често се чудят кога времето е минало толкова бързо.

"Кога станахме на 90?", чуди се леля Дона.

"Бързо минаха годините. На младини все едно вървяха по-бавно… а сега много бързо", казва тя.

"Върви си, върви си…", допълва я бай Илия.

Годечани ги познават, радват им се и често се спират да поговорят с тях.

Методи ТОДОРОВ