Академикът с годечко потекло – Ангел Гълъбов на 80! Общината на крака при юбиляря

На 15 февруари своя 80-годишен юбилей празнува акад. Ангел Гълъбов, чийто живот е свързан с Годеч (Гълъбов и Михаил Виденов са двамата академици от района). Освен достолепната годишнина той отбелязва и 55 години научна кариера.

Акад. Ангел Гълъбов e световно известен български учен – вирусолог, доктор на медицинските науки със значителен принос за развитието на българската микробиология и вирусология, както и за утвърждаване на Института по микробиология „Стефан Ангелов” на БАН като национален и регионален център на микробиологичната наука.

Множество слова и поздрави се чуха по време на официалното честване на юбилея му в в зала „Проф. Марин Дринов” в Българската академия на науките.

Сред многото гости – приятели, колеги и ученици, празника му уважиха и зам.-кметът на Община Годеч – Надя Сотирова, и председателят на ОбС-Годеч – Мария Владимирова.

„Изказвам своята благодарност за достойно извървения научен и професионален път. Вашият опит и житейска мъдрост са пример, достоен за подражание. Гордеем се с това, че сте тясно свързан с нашия край, а всеотдайният Ви труд е високо оценен в научните среди, което ви прави безценен за обществото. Бъдете все така деен и не спирайте с вдъхновение да предавате искрата на науката. Пожелавам Ви много здраве, енергия и устрем“, се казва в поздравителния адрес от името на кмета.

Ресорният зам.-кмет по култура на Община Годеч връчи на юбиляря красива кошница с цветя.

„Чувствам сили да продължа и се надявам да имам шанс за дълголетие. Имам сериозни планове за бъдещето, изпълнявайки своя дълг към страната и народа ни – да допринасям за развитието и преуспяването на науката в България“, обърна се към присъстващите юбилярят.

Връзк

Акад. Ангел Гълъбов израства в семейството на български интелектуалци. То е съчетание на духа в семейството на дядо му – свещеник Михаил Гълъбов, и баба му презвитера Петра, живеещо в Годеч. А от другата страна на семейството в Харманли, откъдето е майка му.

Роден е на 15 февруари 1939 г. в село Средец, Старозагорско, където баща му е бил за кратко време на работа като ветеринарен лекар. „Нямам нищо общо със село Средец“, казва той.

По време на войната семейството му се премества да живее в Харманли. Там баща му става общински ветеринарен лекар.

Междувременно ширещата се в този край туберколоза засяга рода му – почива неговият вуйчо, по-късно и баба му. Той също заболява – като 2-годишно дете от костна туберкулоза, а по-късно – 9 годишен, го заплашва и белодробна туберкулоза.

Това налага спешно преместване на семейството в Цариброд. През 1944 г., идват в Годеч, където баща му е назначен за управител на Околийската ветеринарна лечебница.

По-късно става учител в новооткритата през 1945 г. гимназия, като преподава биология и зоология. Майка му основава детската градина в Годеч. Става ученик на 6 г. и половина.

В резултат на боледуването си една година, в 4-то отделение, e частен ученик. Бил е отличник. Изследвал е Молачката река, събирал е вкаменелости. Природата винаги го е интересувала.

Първи прогимназиален клас започва в Годечката прогимназия, но го завършва в село Панчарево, където се устройва семейството му. Завършва с пълно отличие гимназията, за което получава сребърен медал. През 1956 г. започва да следва медицина.

През 1962 г. завършва Висшия медицински институт в София. Изпратен на работа в град Елена, в резултат на тежка простуда получава огнищен нефрит. Налага се болничен режим и специална диета, което отново го връща в Годеч. Заживява в дома на баба си попадия. Дядо му свещеник бил починал.

През 1963 г. започва работа като лекар в предприятията, завода и МТС-то, след което става ординатор във Вътрешно отделение на Годечката болница.

В Годеч работи около година и половина, като често му се налага да спасява хора, ударени от гръм.

„Обикалях с двуколка, която сам си впрягах, и преглеждах пациентите по махалите и близките села. Всеки ден имах прием в поликлиниката. В началото на 1964 г. реших да се кандидатирам за обявения конкурс за редовна аспирантура по вирусология към Микробиологичния институт“, разказва той.

И печели конкурса. Започва аспирантура през 1964 г.

След това специализира във Франция и СССР. От 1967 до 1988 г. е преподавател и ръководител на лаборатория в катедрата по вирусология на Института за специализация и усъвършенстване на лекари и Института по заразни и паразитни болести. От 1979 г. е доктор на медицинските науки. През 1988 г. е избран за старши научен сътрудник I степен. От 1988 г. е завеждащ секция по вирусология, а от 1995 до 2011 г. е директор на Института по микробиология при БАН. През 2004 г. е избран за член-кореспондент, а през 2008 г. за академик на БАН.

Акад. Ангел Гълъбов е вписан в Златната книга на българските изобретатели за свои 39 антивирусни изобретения.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.