32-годишно момче избяга от наркокомуната в село Бракьовци през миналата седмица, за който случай „Актуален глас“ съобщи. (ВИЖ ТУК)
Инцидентът насочи вниманието към мястото, което се оказва остров на спасението за десетки момичета и момчета от цялата страна.
Вече 19 години бившето училище в село Бракьовци е временна спирка за пристрастените и зависимите. Озовават се в терапевтична общност „Феникс” обикновено по настояване на близките си и заживяват по нови правила в съвсем друг свят. Зависимите остават тук с месеци и за тях това е като прохождане. Учат се да стават рано и да лягат по часовник. Сами чистят къщата и подреждат. Заети са през целия ден. И разговорите, терапията и работата полека-лека отклоняват мислите им от опасните вещества, но има и забрани. Интернетът и мобилните телефони нямат място зад телената ограда.
Ако ги срещнете случайно – на улицата, в университета или в дискотеката никога няма да предположите, че са зависими. Не приличат на наркомани, нито на алкохолици. Стигнали са до дъното и е трябвало да изберат – да се откачат ли от дрогата или да останат в капана й. Всеки от тях е разбрал, че в този капан не се живее дълго.
Ето част от историите на преминалите през къща „Феникс“ млади хора през годините.
Никол Маркова е на 23 години и казва, че през последните 11 години не е имала ден без наркотик. От 5 месеца дните й започват по един и същи начин. Първата цигара е изпушила, за да се сближи с другите. След това е открила, че така и е по-лесно да си намира приятели и да се чувства добре, но само временно.
„Започнах на 12 години с трева, амфетамини, метаамфетамини, екстази. И така до 17 години. Тогава вече започнах да взимам хероин и кокаин и вече 5 години имам венозно употреба на хероин”, разказва пред bTV Репортерите тя.
„Може би исках да привлека вниманието на родителите си, на баща ми повече. Хареса ми, после аз започнах да продавам. Където и да отидех, винаги имаше. Веднъж като употребиш, започваш да забелязваш хората. И то те влече към тези хора и с тези хора общуваш”, обяснява Никол.
„От 5 до 10 гр. съм продавала, но при мен не беше продажба, за да се издържам или да имам пари, аз имах пари от семейството ми, по-скоро го правех, за да си имам винаги в мене. Колкото съм изкарвала, толкова съм и шмъркала”, признава 23-годишната софиянка.
„Всичко ми е като една мъгла. Спомням си колко отчаяно се мъчех отнякъде да си намеря, как да си взема, не можех да стана, защото всичко ме болеше. Накрая майка ми се появи с два пакета хероин и ми каза: „Ще ти ги дам, ако се съгласиш да отидеш на детокс.” Общо взето с два пакета ми купи съгласието и тогава осъзнах колко съм зависима”, връща се в миналото Никол Маркова.
Драгостин Желев е от Варна. Преминал е през всички видове наркотици и е стигнал до най-тежкия.
И той е добро момче. От почтено семейство. Родителите му никога не са предполагали, че ще стане наркоман.
Първата му трева е била в компютърната зала до училището, а първият хероин в дискотеката. Опитвал е много пъти да се откачи от дрогата, но сам не е успял. „Не бях изпитвал такова чувство и ми хареса. Казах си, че ще мога да го контролирам, което ми беше най-голямата грешка и продължих. Беше единственото, за което мислех. Как да си го набавя, как да излъжа, как да открадна пари”, откровен е Драго.
„Преди да дойда тук (бел.ред Бракьовци), бях в Лондон и с едно момче докато употребявахме ми падна на краката, колабира. Когато мисля за хероина, този спомен ме кара да се овладея и да не мисля за това. Криел съм основно от родителите ми, имах възможността да съм от заможно семейство и да ми се налага да крада само от тях”, разказва младежът.
Така и Никол и Драго, а всички като тях, влизат в спиралата на зависимостта, а тя в един момент ги води от поредната доза към поредното престъпление.
„Около 400 човека са преминали през програмата, около 67 % ни е успеваемостта на завършилите”, споделя Галя Касабова, ръководител на Терапевтична общност „Феникс”.
„Никога не съм си представяла, че животът без наркотици ще ми хареса. Като дойдох тук – планините ги виждах сини, черни. Не виждах цветовете. Постепенно започнах да виждам, забелязвам някакви нормални неща”, казва Никол.
„Ако видят промяна в държанието на сина си или дъщеря си, един тест за наркотици – няколко лева, направете го, може да му спасите живота”, съветва родителите Драго.
Най-трудното за Никол и за всички като нея ще дойде, когато си тръгнат от Бракьовци и започнат новия си живот – без дрогата. Тогава от тях самите ще зависи дали ще продължат да виждат цветовете защото промяната и новият им живот са въпрос на избор.