Днес от този свят си отиде прекрасната Лалка Павлова.
Родена в Тетевен, дошла в Годеч през 1970 г. по разпределение, Лалка Павлова беше сред най-обичаните учители в СОУ „Проф. д-р Асен Златаров”. Животът й премина в училището. В последното си интервю, дадено пред „Седмицата” през 2014 година, Лалка Павлова призна, че е доволна от живота си и не скри, че е намерила щастието си в Годеч.
Не спря да рисува до края на дните си. Рисуването й бе не само професия, а и хоби. Таланта наследява от майка си. „Тя навремето тъчеше черги, бродираше. Използваше цветовете и от нея се вдъхнових”, разказа преди две години Лалка Павлова.
Обичаше много цветята, затова и най-често рисуваше натюрморт с цветя. Казваше, че те са нежни създания, които украсяват природата и живота. Природата я вдъхновяваше и зареждаше.
„Актуален глас” припомня моменти от нейното последно интервю, в което разказва за своето родно място, професията, колегите, семейството и веруюто в живота:
„Родена съм в един много красив край – Тетевенския. Живяла съм там до 8-ми клас и млада, млада дойдох тук, където се омъжих. Намерих щастието си. И ако за моя край Иван Вазов казва: „Ако не бях дошъл в Тетевен и аз щях да бъда чужденец на майка България”, то аз намерих втория красив град. Останах тук и животът ми премина в Годеч, в западния край на България.”
„Възрастта ми напредна, чувствах се уморена, а учителската професия не е лесна. И ми се искаше да се пенсионирам по-бързо. От друга страна, като знам, че няма повече да стъпна в училище, няма да хвана дневника и да вляза в час, ми беше мъчно.”
„Не съм конфликтна и общувам с всички колеги – Юлия Кирилова, Елена Станимирова, Иванка Горанова, Методий Кирилов. Най-много с г-жа Василка Милчева. С нея почти заедно дойдохме в Годеч. Тя ме заместваше, докато бях по майчинство. И тя не е от Годеч и си допаднахме много.
„Доволна съм от живота си. Не съм нагрубявана. Намерих си съпруг, създадох семейство, имаме две деца, които се постарахме да възпитаме по правилния начин.”
„Искам да поживея още някоя друга година. Да дочакам внученце, още си нямам.“
СВЕТЛА Й ПАМЕТ!
Методи ТОДОРОВ