На 16 септември се навършиха 100 години от рождението на отец Пахомий, оставил незаличима следа в историята на манастира „Св. Дух“ в Годеч.
Отец Пахомий е роден като Иван Григоров Вълчев на 16 септември 1922 г. в родопското село Лилково, високо в планината, днес общ. Родопи.
На 24-годишна възраст той постъпва като послушник в Троянския манастир, където през 1950 г. е подстриган за монах. До 1953 г. е клисар в светата обител.
От 1 август 1953 г. е игумен на манастира „Св. Дух“в Годеч. На 27 октомври 1960 г. е ръкоположен за йеродякон, а на 1 ноември 1960 г. – за йеромонах в патриаршеската капела „Св. Николай Мирликийски“.
Служи в българския Зографски манастир в Света гора в Атон, където е библиотекар от 10 септември 1966 г. до смъртта си на 10 март 2008 г.
На 19 май 2005 г. е удостоен с орден „Св. Кирил и Методий“ с огърлие за особено значимите му заслуги към българската духовност и култура.
И до днес в манастира „Св. Дух“ в Годеч седи окачен портрет на дядо Пахомий
Старецът Пахомий отдаде целия си съзнателен живот на вярата в Бога и служение на Неговата Църква. Той беше десетилетия наред член на манастирския събор и с авторитета си до голяма степен определяше насоките на вътрешния живот и външните отношения на Зографската обител. Беше непримирим със слабостите, но и критичен към себе си. Служил при четирима игумени, той се ползваше от тяхното доверие, както и те – от неговия опит, искреност и преданост на монашеския идеал.
През годините дядо Пахомий съхрани библиотеката, състояща се от над 20 000 тома. Сред тях има много ценни книги и ръкописи. Най-старият запазен документ е от 997 г. В него българският игумен е изписан като игумен на Света гора. Има и над 500 христовули от българските царе – за различни дарения, със златни печати.
На два пъти дядо Пахомий успява да спаси манастира, за да остане той български. Първият път е, когато от управата на Света гора са искали да подменят печата на манастира – на него пишело, че манастирът е “славянобългарски”. Вторият драматичен момент е, когато монасите са били под критичния минимум – 6-има души, а според Устава на Света гора тогава монасите не могат да извършват богослужение.
Тогава – през 60-те години, игуменът е бил румънец и той е подготвял в Зографския манастир да дойдат румънски монаси. Тогава дядо Пахомий е отказал да подпише протокола за назначаването им. Пак по това време – когато в манастира е имало и румънски, и македонски монаси и се е водила борба за надмощие, са били правени опити дядо Пахомий да бъде отровен.
Йеросхимонах Пахомий Зографски е попадал и в ареста – заради “Славянобългарская история” на Паисий, когато се разбира, че в библиотеката на Зографския манастир е останало копието, а оригиналът е в България. Тогава полицията го арестува.
Президентът Петър Стоянов се ръкува с игумена на Зографския манастир дядо Амвросий, до него е дядо Пахомий
Помагат му адвокат Влахос, който дълго време е бил подуправител на Света гора, и шефът на полицията на Атон ген. Маргаритас.
Дядо Пахомий почина на 85-годишна възраст на 10 март 2008 година в Зографския манастир.
Поклон пред паметта му!