Цветанка Ангелова е едно от емблематичните имена в годечкото бръснаро-фризьорство. Трудовият й път започва съвсем любителски и на шега – с подстригване на своите синове. През 1966 г. става част от градската бръснарница.
„Попитах за работа в завод „Магнит”, но не ме приеха. Тогава взимаха хора много трудно. И започнах на майтап в бръснаро-фризьорския салон в центъра. По това време в него работиха две фризьорки, касиер и 5 човека, които се занимаваха с бръснарство. От бръснарите обаче двама бяха напуснали и започнах с бръснарство“, връща се назад във времето тя.
„След няколко години започнаха да ни водят на състезания по бръснаро-фризьорство. Най-често ни събираха в Еврейския дом на площад „Възраждане” в София. Състезанията бяха под ръководството на стилист Капанов. Там се запалих повече по фризьорството. Оттогава започнах и едното, и другото“, разказва 77-годишната Цветанка.
„След 91 г. от салона пенсионираха всичките ми колеги и останах сама. За моя радост в Годеч започнаха да се заселват много виладжии, професори, художници, актьори. Имала съм много и различни случки. Една сутрин като клиент в салона влезе един мъж. Стана му лошо на стола, а аз не знаех, че той е асматик. Помогнах му да се съвземе и чак когато си излезе, другите клиенти ми казаха кой е човекът. Оказа се проф. Ананиев – съпругът на Нора Ананиева (един от водачите на БСП през 90-те години и вицепремиер в двете правителства на Андрей Луканов през 1990 година)“, спомня си годечанката.
Изтъкнатата бръснарка се пенсионира през 2000 г. след 35 години стаж. Продължава обаче да работи и до днес.
„Хората бяха свикнали да идват при мене. Други салони нямаше. Първоначално ги подстригвах отвън, ходех по домове. Всеки, който ме търсеше, не съм го върнала“, признава бръснарката.
„Да работиш с хора е призвание, но и голямо задължение. Винаги съм била в услуга на хората и заради това те винаги са ме търсили“, казва Цветанка.
Цветанка на бала на внучка й Моника