На 17 септември, когато православната църква почита светите мъченици Вяра, Надежда, Любов и майка им София, ви срещаме с една жена, която носи тези добродетели не само като име, но и като житейска философия - Вера Стефанова от Годеч.

"Кръстена съм на баба си и си нося името достойно - с вяра, с надежда, която не губя, и с любов, която винаги е в сърцето ми", споделя именичката.

Целия си трудов живот - 41 години, тя посвещава на едно от големите предприятия в Годеч - асфалтовата база край село Шума. Професионалният й път започва през юни 1984 г., веднага след завършване на средното образование.

"Не знаех нито къде отивам, нито каква ще бъде работата ми. Бях срамежлива и непозната сред хората, но заедно с трима съученици, които постъпиха скоро след мен, намерих опора и подкрепа. Учехме се един от друг и от по-опитните колеги", спомня си тя.

Познахте ли втория мъж от ляво надясно? Това е Крум Крумов - днешният зам.-кмет на Годеч, който също има дълги години трудов стаж в асфалтовата база

През годините Вера израства - от касиер и домакин до началник склад. Работата я
учи на дисциплина, постоянство и отговорност.

"Сутрин тръгвах с желание. Имала съм и трудни, и хубави моменти, но никога не се отказах, не се поддадох на провокации и винаги отстоявах себе си", обяснява тя.

С усмивка си спомня и за младостта:

"Веднъж закъснях след обедната почивка, шефът ме видя и ме наказа със строго мъмрене. Заповедта я бях сложила в рамка - като спомен", смее се днес годечанката.

Днес, след четири десетилетия труд, Вера вярва, че именно добродетелите са
нейният най-голям капитал - отговорност, честност, доброта и вяра.

"Това са ценностите, които ме водят и в работата, и в живота", завършва Вера.