На 14 ноември отбелязваме Световния ден на логопеда - професия, посветена на словото, търпението и човечността. В Годеч това име се свързва неизменно с Христина Аспарухова - човек, когото трудно някой не познава.

Да стане логопед не е било детската й мечта. Като малка Христина искала да бъде лекар, после се колебаела между право и психология. Малко преди завършването си обаче усеща призванието да стане учител - път, който сякаш е наследила от баща си.

Баща й, Георги Димитров, е добре познат в Годеч - дългогодишен учител, бил е и директор на училището в Мургаш. По-късно работи като сурдопедагог в училището за глухи в Годеч, което впоследствие се превръща в училище-интернат "Васил Левски". От 1973 г. посвещава живота си на децата със слухови затруднения. Христина си спомня как ученици често идвали у тях - баща й бил истински факир в жестомимичния език и изключителен специален педагог. Именно покрай него тя решава да тръгне по същия път - първо, завършва начална педагогика, а по-късно и логопедия.

Христина Аспарухова има зад гърба си 25 години работа като логопед в Помощното училище в Годеч. След неговото закриване продължава професионалния си път в София като специален педагог, но любовта към родния град я връща обратно. Вече 9-та година работи като логопед в гимназията в Годеч.

"Обичам си работата - успокоява ме общуването с децата. Те ме учат на търпение и отдаденост", споделя Христина. Тя наблюдава с тревога, че все повече деца срещат трудности в комуникацията. Още като студентка преподавател й е казал, че след 2000 година ще настъпи бум на деца с артикулационни нарушения и аутизъм - и днес това пророчество се сбъдва.

"Силният стрес и генетичните аномалии отключват тези състояния", казва тя.

Христина Аспарухова непрекъснато се усъвършенства - преминава различни
обучения и квалификации.

Влага сърце, време и много енергия в това, което прави, защото вярва, че логопедът не просто поправя речта, а връща увереността и усмивката на децата.