На днешния 7 септември се навършват 10 години от кончината на една от най-обичаните учителки в Годеч - художничката Лалка Павлова.

Тя се спомина на 7 септември 2016 г., но споменът за нея обаче остава жив - в поколенията нейни ученици, в картините ѝ, в цветята, които толкова обичаше, и в думите, с които говореше за живота си в последното си интервю, което даде пред "Актуален глас".

Родена в Тетевен, Лалка Павлова идва в Годеч през 1970 година по разпределение като млад учител. В града намира не само своето професионално призвание в СОУ "Проф. д-р Асен Златаров", но и своето семейство, приятели и истински дом. Повече от четири десетилетия животът ѝ е неразривно свързан с училището и с хората на Годеч.

В интервю пред "Актуален глас", дадено през 2014 година, тя с благодарност признава, че е открила щастието си именно в Годеч.

"Родена съм в един много красив край - Тетевенския. Живяла съм там до 8-ми клас и млада, млада дойдох в Годеч, където се омъжих. Намерих щастието си. И ако за моя край Иван Вазов казва: "Ако не бях дошъл в Тетевен и аз щях да бъда чужденец на майка България", то аз намерих втория красив град. Останах тук и животът ми премина в Годеч, в западния край на България."

До последните си дни Лалка Павлова не спира да рисува. За нея живописта не е просто професия, а начин на живот. Любовта към цветовете наследява от своята майка.

"Тя навремето тъчеше черги, бродираше. Използваше цветовете и от нея се вдъхнових."

Най-често рисува цветя, защото ги определя като нежни създания, които украсяват природата и човешкия живот. Именно природата остава нейното най-голямо вдъхновение.

В същото интервю тя признава, че раздялата с училището след пенсионирането е била една от най-трудните стъпки в живота ѝ.

"Възрастта ми напредна, чувствах се уморена, а учителската професия не е лесна. И ми се искаше да се пенсионирам по-бързо. От друга страна, като знам, че няма повече да стъпна в училище, няма да хвана дневника и да вляза в час, ми беше мъчно."

Освен уважаван преподавател, Лалка Павлова е и човек с много приятели. Сред най-близките ѝ остава учителката Василка Милчева. Двете почти по едно и също време идват в Годеч и приятелството им продължава през целия им живот.

"Не съм конфликтна и общувам с всички колеги... Най-много с г-жа Василка Милчева. С нея почти заедно дойдохме в Годеч. Тя ме заместваше, докато бях по майчинство. И тя не е от Годеч и си допаднахме много", казваше приживе Лалка Павлова.

Лалка Павлова винаги говореше с благодарност за живота, който е изградила в Годеч.

"Доволна съм от живота си. Не съм нагрубявана. Намерих си съпруг, създадох семейство, имаме две деца, които се постарахме да възпитаме по правилния начин."

Днес си спомняме за нея с признателност и обич. Нека споменът за добрия човек и обичаната учителка остане жив в сърцата на всички, които са я познавали.

Нека бъде вечна паметта ѝ!