Малко са тези, които знаят за времето, прекарано от поета на „бронираната вяра“ в Годеч. Тук той е интерниран през 1941 година от 3 юни до 3 септември. Срещу участниците в Соболовата акция започва преследване. Предприети са най-сурови, античовешки мерки, включително и въдворяване в друго населено място. Макар че се действа в името на Закона за защита на държавата, се установява пълно беззаконие.
На 30 май 1941 година в квартирата на Вапцаров в София нахълтват полицаи. Арестуват го и го отвеждат в Разлог. Затворен е в тамошното полицейско управление. След месец е интерниран в с. Годеч (сега град). На 3 юни 1941 година околийският полицейски началник в Годеч осведомява началниците си, че „лицето Никола Иванов Вапцаров е поставено под строг полицейски надзор. Подписва се по три пъти на ден, проверява се всичката му кореспонденция, проста и препоръчана, а телефонни разговори забраних.“
Но не му е забранено да взема книги от местното читалище „Напредък’“ (сега „Никола Вапцаров-1899“). В раздавателния списък е отбелязано, че Вапцаров е вземал ‘’Земляци’’ и „Вечери в Антимовския хан“ на Йордан Йовков, „Под игото’“ на Иван Вазов, Събрани съчинения на Елин Пелин, „Казанова“ на Стефан Цвайг, „Скитникът по звездите’“ на Джек Лондон, „Сърце човешко“ на Елисавета Багряна и др.
В края на юни съпругата му Бойка го посещава. „След полицейската проверка отидохме в квартирата му. В тясната стая, с измърсени стени, нямаше нищо друго освен един разкривен креват до стената, една малка маса и един счупен стол. В къщата живееха само Кольо и хазаинът му (Божил Лазов-б.а.), стар човек и голям скъперник.“, пише в спомените си Бойка Вапцарова.
Вапцаров споделя със съпругата си, че се разписва по три пъти на ден в полицията. „В гостилницата сядам сам и разменям по две-три думи с някой случаен човек… Хората се страхуват да приказват с мен, за да не ги заподозрат като неблагонадеждни. По лицата на мнозина разбирам, че ми съчувстват, дори ме поздравяват крадешком…“
Годечани го отбягват, въпреки че имат нужда от работна ръка. А той убеждава по-имотните, че не може да понася бездействието. През юли и август често се отбива в работилницата на Пейчо Милушев. Заедно с неговия син, Милчо, тогава ученик в Механо-техническото училище в София, ремонтират трактори и друга земеделска техника. Пейчо му предлага пари за труда, но Вапцаров отказва да ги вземе. „Аз не работя за пари бай Пейчо, не искам да ми плащаш…На мен ми е интересна техниката.“ (Спомени на А. Станимиров, публикувани във в-к „Антени“, бр. 29 от 21 юли 1972 година.)
Поставен под строг полицейски надзор, Вапцаров търси начин да се свърже с прогресивни хора в Годеч. По това време Софрони Ставрев, роден в село Мургаш, получава партийно нареждане да се свърже с Вапцаров. Срещата става на пазарището в Годеч. С него често посещават Мургаш. „Още с първото идване у дома Вапцаров се привърза към майка ми. Запретваше ръкави да й помага в домакинството, подчертавайки, че за него това е голямо удоволствие“, спомня си С. Ставрев. Двамата често ходят да ловят риба в река Нишава.
На Вапцаров му тежи ежедневно отиване в полицейското управление по три пъти на ден за подпис. След месец този режим е смекчен – разписва се само веднъж на ден. Това му дава възможност да излиза за по-дълго от Годеч и да отива до Мургаш и Туден. И двете села са на около 5 км. от Годеч.
В Туден се запознава с дядо ми, Александър Младенов (1892-1978). Първата им среща е станала на брега на река Нишава, на мястото където Връбнишка река се влива в нея. Това място е известно като Станцията. На това място дядо ми имаше яз за воденицата и за поливане на овощната и зеленчуковата градина, които имаше там. С дядо ми Вапцаров често лови риба в Нишава. В Туден работи и в зеленчуковата градина на Григор Младенов (Гърга Мадин). Неговата племенница, Йорданка Стоименова, си спомня, че дори е преспивал в къщата на чичо й. Помагал е и на Евстати и Руско Станкови на тяхната воденица (Дакина воденица).
Дядо ми често е виждал Вапцаров при Станцията да пише нещо в едно тефтерче. Може би там е написал: „Не, сега не е за поезия“, под което поставя дата 5.VII.1941. Ръкописът се намира в Червения бележник, който се съхранява в дом-музей „Н. Вапцаров“ в София.
В средата на юли Бойка пак отива в Годеч.
„Кольо тежко изживяваше самотата, а и тревожните новини от Източния фронт още повече разкъсваха сърцето му. Каза ми, че е намислил да напише стихотворение за обикновения съветски младеж Гриша, който загива за отбраната на родината си. В паметта ми е останал само стихът: “Не дишаш Гриша./Вече влажната земя…““, спомня си Б. Вапцарова. В Синята тетрадка, в която има списък на стихотворенията за една бъдеща стихосбирка, Вапцаров е записал заглавие на стихотворение „Не дишаш.“
В Годеч поетът пише и за войната. За съжаление ръкописите не са открити… Може би се намират някъде в Годеч, Мургаш или Туден. Преди няколко години племенницата на Вапцаров, Мая Вапцарова, ми каза, че липсващите ръкописи от времето, когато поетът е интерниран в Годеч, ще бъдат откупени от дома-музей в София.
Днес читалището в Годеч носи името на Никола Вапцаров. На паметната плоча, в която се помещава, е отбелязано, че през 1941 година поетът-революционер Никола Вапцаров е интерниран в Годеч.
Емил СЕРГИЕВ
Емил СТОЯНОВ
Методий КИРИЛОВ