Тази събота - 7 ноември, ще отбележим Архангелова задушница, дни преди големия християнски празник Архангеловден. Задушницата е израз на християнската вяра в безсмъртието на душата и възкресението на мъртвите.

Кога можем да посетим гробовете на близките си, задължително ли е това да стане в събота и какво всъщност е най-важно да направим на този ден? Отец Тодор от църквата в Годеч разяснява за читателите на "Актуален глас" смисъла на Архангелова задушница и припомня, че водещи са молитвата за починалите, паметта и духовната връзка с хората, които вече не са сред нас.

"Не е задължително човек да посети гроба на своите близки точно в деня на Архангелова задушница. Може да го направи и в предходните дни, в неделя или дори след залез слънце. Най-важни са молитвата, паметта и искреното отношение към онези, които вече не са сред нас", обяснява отец Тодор по повод една от големите задушници в православния календар.

"Важно е да се спомним за хората, които вече не са с нас, и да се помолим за техните безсмъртни души. Те не могат да се молят за себе си, нито да се покаят за евентуалните грешки, които са направили. Но ние можем и сме длъжни да го направим за тях", казва свещеникът.

По думите му няма правило, което да задължава хората да посетят гробищата единствено в съботния ден. Това може да стане и в четвъртък, петък, неделя или в друго удобно време. Не съществува и определен час за посещение.

"Хората казват, че в неделя не се ходи на гробища. Не е така - ходи се и в неделя. Може по всяко време. Аз съм ходил и по тъмно. Връщам се от работа, стъмнило се е, но отивам, защото искам да запаля една свещичка, да седна, да притихна и мислено да си поговоря с близките си, да се помоля за техните души", разказва отец Тодор.

Свещеникът поставя особен акцент върху участието в общата панихида, която се отслужва в храма на Архангелова задушница.

За помена се носят пита, вино и жито, а имената на починалите кръстени роднини - родители, баби, дядовци, прабаби, прадядовци и други близки, които помним - се записват за поменаване.

След богослужението хората могат да посетят гробовете на своите близки, да ги прелеят с вино и вода и да раздадат храна за "Бог да прости".

"Подавките са благодеяния, които извършваме, като даваме храна на други хора. Смисълът е те да си спомнят за починалия и да кажат: "Бог да прости", обяснява отец Тодор.

Свещеникът коментира и практиката да се устройват обилни трапези непосредствено върху гробовете.

"Това няма никакъв смисъл. Виждал съм да се разпъват софри, да се сяда и да се яде на гроба. Разбирам чисто човешкото желание отново да бъдем заедно с близките си, да споделим земните блага с тях, както сме го правили приживе. Но духовният смисъл на задушницата не е в това", категоричен е той.

По думите му не бива да се прекалява с храната и угощенията. По-важни са молитвата, доброто дело и споменът за покойниците.

Архангелова задушница не се различава по основния си смисъл от останалите големи задушници през годината. В православния календар те са три и дават специална възможност на вярващите да си спомнят за починалите и да се помолят за техните души.

Свети Архангел Михаил е свързван с изпращането на душите на починалите според църковното предание, но молитвата за покойниците не е ограничена само до този ден.

"Това е силата на православните християни - така общуваме с небесната църква, с нашите предци, които вече не са сред нас. Ние се молим за техните души. Нещата са много по-дълбоки", подчертава отец Тодор.