Високите скорости и шумните двигатели завладяват сърцето му още в ранна детска възраст, когато е бил на 7. Че е различен от средностатистическите бъдещи младоци говори фактът, че се мята в дълбокото и хваща волана не на някоя бричка, както е обичайно за новаците-шофьори, а подкарва камион, марка ЗИЛ 131. На руската машина го качва лелинчо му.
През годините сменя модели коли като носни кърпички, но и до днес помни легендарната бяла Лада, която е пришпорвал в тийн годините си. И до днес името на Емил Миланов е синоним на страстното каране и атрактивните коли. Верен на максимата, че увереността и последователността водят до забележителни успехи, от ентусиазиран любител става почти професионалист.
Само преди дни се завръща като първенец от втория кръг на Европейския офроуд шампионат – BAJA Bulgaria, провел се в град Русе. Там нашенецът се впусна в ожесточена надпревара с над 50 състезатели от страната и света. Това всъщност е и първото му участие в професионално състезание, където отвява конкуренцията и грабва първото място в клас Т1. Заедно със своя навигатор, Милен Дечев, годечанинът демонстрира най-добра скорост в двата кръга, като прекосява с високопроходимо UTV (хибрид между ATV-четириколка и пикап), абсолютно непознато 130 километрово офроуд трасе, карайки с 143 км., които са максимума за офроудъра. Получава купа, шампанско и много социални контакти.
А в Годеч се връща повече от доволен и нахъсан за бъдещи предизвикателства. Бързите коли са неизменна част от живота на 39-годишния мъж. А любимата му марка е БМВ. Не изневерява на немското возило за нищо на света и е категоричен, че няма по-добро от него. Разказва, че високите скорости му действат разпускащо и успокояващо, и споделя, че докато кара, мисли само и единствено за пътя и скоростта. Концентрацията е особено важна, подчертава той. Друг не обича да го вози. Ако се случи, то е при шофьори, на които има доверие.
Пред „Актуален глас” разкрива, че най-високата скорост, която е развивал, е 300 км. с т.нар бензинова ракета, кола Nissan GT-R, на път край столицата. Успява да сбъдне и детската си мечта – да кара ТИР. Днес има два камиона, които купува за кеф и се грижи за тях като за живи същества. И ако при колите и камионите е юркал всьо и вся, то не така стоят нещата при моторите.
Издава, че не са му на сърце, защото пази лоши спомени,които дори са го белязали. „Падах като дете много лошо и даже още имам белези по краката и оттогава не ги харесвам”, споделя Емил.
Синът му Ники вече прави първи стъпки в шофьорлъка. „В началото не го влечеше. На годинка и девет месеца му купихме малко ATV, но го караше насила. В последно време обаче той ме кара, което означава, че има интерес”, кефи се Емо. Връщам го отново в детските му години, които по думите му са били буйни, наситени с много приключения сред природата. Голям част от тях са минали при бабите и дядовците му в Губеш и Гинци.
Вярва в Господ и е категоричен, че има сила, която ни пази и ръководи. Обожава родния си Годеч и заявява: „Няма по-уникален град от нашия. Бил съм във всяко кътче на България и го казвам отговорно.” Гордият годечанин не смята, че хората са лоши, а че се правят на такива. „Има някаква завист, която е в основата на всичко”, обобщава той.
Емил открито подкрепя местното управление и отговорно споделя, че по-работещ кмет от Радослав Асенов никога не е имало. „Погледнете какво се случва, колко неща се правят”, коментира младият мъж. На своите съграждани пожелава да бъдат живи и здрави, а на младите шофьори да натискат газта толкова, колкото мислят, че могат да я овладеят и припомня думите на покойния Пол Уокър, известен с ролята си в поредицата „Бързи и яростни“, „Най-добрият шофьор е живият шофьор.“
Снимки: BAJA Bulgaria, личен архив