Както „Актуален глас” съобщи, на 6 август внезапно почина един от уважаваните духовници, който пребивава в Разбоишкия манастир, архимандрит Йосиф. Там монахът изкара близо 2 години.

И не си тръгна по собствена воля и желание, а бе прокуден принудително от ония оядените с власт муцуни над него.

Още тогава „Актуален глас” би камбаната и в поредица от репортажи ви разказа за причината, поради която дядо Йосиф трябваше да се раздели с манастира.

В основата се оказа стара разпра между него и покойния вече врачански митрополит Калиник.

Историята на конфликта между Калиник и Йосиф започва през 2011 г., когато архимандритът все още не е начело на манастира край Разбоище, а е на служба във Врачанска епархия. Тогава врачанският митрополит обвинява дядо Йосиф, че е писал гнусни материали срещу него в жълт вестник.

Той пък се кълне, че никога не е писал подобни гнусотии.

Дядо Калиник обаче е непреклонен.

Разгневен, той гони своя служител от Врачанска епархия. Все пак обещава да не му пречи да служи другаде. Според законите на Българската православна църква всеки духовник може да започне работа в една епархия, ако владиката от предишната му е дал разрешение за това. Това е така нареченото отпустително.

„Ти си свободен да отидеш, където искаш, в която и да е епархия. Аз те освобождавам.  Ще се обадя,  за да те приемат. Ще ти дам отпустително. Няма обаче да ходиш при Дометиан и Кирил Варненски“, казал Калиник на Йосиф.

Години по-късно владиката, който се славеше с чепатия си характер, изневерява на казаното и категорично отказва да приеме, че е освободил свещенослужителя. „Изопачи една истина и отказа да ме пусне от Врачанска епархия.  Така увиснах във въздуха, защото не мога да бъда на нито едно място”, ожали се тогава дядо Йосиф.

Така игуменът попадна в капана на врачанския владика. Именно отпустителното се оказа основната причина, поради която игуменът трябваше да напусне Разбоишкия манастир.

„В момента аз съм клирик на Врачанска епархия, а не на Софийска“, обясни тогава той.

Единственото нещо, което желаеше, е проблемът да бъде разрешен завинаги. „Ако иска извинение, ще му се извиня. Да, бил съм груб. Обръщал съм се с обидни реплики. Наричал съм го дядо Велко заради миналото му в ДС“, покая се приживе мъжът в расо.

Беше написал дори и писмо до българския патриарх Неофит.

„Помолих го да се намеси, да бъде арбитър в нашия спор“, сподели игуменът и заяви, че е готов да се яви и на детектор на лъжата.

През сълзи той не скри, че манастирът ще му липсва много, хората също. „Мъчно ще ми е за Разбоишкия манастир, но такава е ситуацията. Такива са изискванията. Тръгвам си с прекрасни спомени“, не скри игуменът.

От Светия синод прехвърлиха топката с думите: „Представители от Годеч бяха пред митрополията, обърнете се към тях!“

Секретарят на Софийската митрополия, Андрей Касабов, се изказа лаконично по случая: „Той не може да бъде в нашата епархия, защото не е отпуснат от Врачанска. Трябва да си оправи проблема лично с неговия митрополит, за да бъде отпуснат първо оттам!“

Така с увъртания и прехвърляне на топката скалният манастир остана без игумен за период от време. А дядо Йосиф обясни, че ще отседне временно в село Калотина при приятели, които често го навестявали в манастира, а когато от Светия синод разрешат проблема, той е готов отново да се върне в Разбоище.

От Светия синод нито разрешиха проблема, нито се опитаха да го направят. Днес и двамата ги няма, отидоха си един подир друг. А спомените от разразилата се приживе война още отекват в тишината край скалите...

Методи ТОДОРОВ