Гледам снимката, качена от съученици в интернет. Засмени момичета и момчета, а сред тях красива млада жена. Това е първата ни класна ръководителка - госпожа Илияна Николова. Усмихната, с гарвановочерна коса, стилна и елегантна. 

Така съм я запомнил. Представям си как ходи между чиновете, хваща ръката на всеки един от нас, казва  нещо мило и му се  усмихва.

Бяхме малки, но забелязвахме добротата, която струеше от нея, възхищавахме се на осанката й, усещахме парфюма й. Макар и млада, тя беше истински професионалист. Обясняваше ни с огромно търпение, поощряваше ни, за награда ни даваше да свирим на музикални инструменти. Тя ни въведе в света на знанието, а също така предаде на всекиго от добротата си...

Времето минава бързо. Завършихме и  започнахме работа, но съм сигурен, че всеки един от нас, връщайки се към детството, си е припомнял чаровната усмивка на госпожа Николова.

Няма да приемем факта, че госпожа Николова я няма. Напротив! Тя е във всеки от нас. И ние ще я помним завинаги със светлия поглед, нежния глас и голямото сърце.

Методий Кирилов специално за "Актуален глас"