В юбилейната 2026 година, когато Годеч отбелязва 70 години от обявяването си за град, в "Актуален глас" ви разказваме за личностите, които трябва да помним. Хората, оставили трайна следа в обществения живот.
Един от тях е легендарният учител по математика - Божин Петров, останал в паметта на поколения годечани като Бате Бока. Името му и днес се произнася с уважение. За едни - строг преподавател, за други - вдъхновител, но за всички - символ на дисциплина, знания и безкомпромисен професионализъм.
Роден на 6 ноември 1940 г. в село Бракьовци, той е най-малкият от тримата братя в семейството на Софийка и Спас Боневи. Родителите му са обикновени трудолюбиви хора, посветени на селския труд, чиито ценности оставят траен отпечатък върху житейския му път.
Образованието си започва в Основното училище "Свети свети Кирил и Методий" в родното си село, по-късно продължава в Народната смесена гимназия "Дичо Петров" на гара Своге, а след това и в училището в Годеч. Завършва висше образование по математика в Софийския университет "Св. Климент Охридски", което поставя стабилна основа за бъдещата му преподавателска дейност.
През 1970 г. идва в Годеч и остава завинаги. Започва работа в СПТУ "Проф. д-р Асен Златаров", където посвещава дълги години на преподавателска дейност и възпитание на поколения ученици. Създава свой дом и се установява трайно със семейството си в града.
Божин Петров не просто преподава. Той променя отношението на учениците към математиката.
"Бате Боко успя да отхвърли категорично натрупаната омраза на учениците към математиката", пише за него неговият колега и съученик Първан Милчев. Изискващ, принципен и отдаден, Божин Петров поставя висока летва, която малцина достигат, но всички помнят.
Методът му е прост, но рядък - дава шанс на всеки ученик да мисли. Да излезе на дъската. Да сгреши. Да разбере.
"Тази наука иска аналитична памет, а не механична", повтарял той. И никога не унижавал ученик, подхождал с разбиране, шега и човечност.
Божин Петров налага правило, което остава валидно и днес: учителят е учител, ученикът - ученик. Дистанция има, но и уважение. И точно в тази рамка се ражда авторитетът му.
Той е строг, но справедлив. С чувство за хумор, но без компромис в изискванията.
"Истинско горене, но без пожар!" - така го описва Милчев. Човек, който работи с огромно желание, без да усеща тежестта на труда си.
Професионалният му път в училището продължава до декември 1997 г. След кратко боледуване той умира в навечерието на празника Видовден - на 25 юни 1998 г., оставяйки след себе си спомена за отдаден педагог и достоен човек.
Но делото му не спира дотук - то намира своето естествено продължение в неговата дъщеря София Иванова, която се утвърждава като признат авторитет в областта на математиката и достойно продължава неговия път.
"Аз винаги съм знаела, че ще стана учител. На нищо друго не съм играла като дете и мечтата ми е била да бъда учител точно в нашето училище", споделя тя.
28 години след смъртта му Годеч продължава да помни и да говори с респект за Бате Бока, защото градовете се градят не само с улици и сгради, а с хора като Божин Петров.
Методи ТОДОРОВ
