На 24 юли се навършва една година от кървавата катастрофа на пътя Костинброд – Петрохан, при която намират смъртта си трима души. (ВИЖ ТУК) Сред тях - 53-годишната Вера Григорова от село Шума. (ВИЖ ТУК)

Младата жена умира дни преди рождения си ден. Работи като учителка в едно от училищата в Костинброд, където живее през последните години. В злополучния ден отива към родното си село Шума. В автомобила пътува с майка си и зет си – мъжът на сестра й. Така и обаче не успяват да стигнат, след като автомобилът им се удря челно в цистерна за газ на разклона за село Дръмша и тримата издъхват на място.

Година след трагедията годечани пазят спомена от кошмара. "Актуален глас" се свърза с дъщерята на Вера Григорова – Силвия, омъжена в град Бургас, откъдето всъщност Вера се прибира в нещастния ден.

"Рано сутринта в деня на катастрофата тя си тръгна след почти десетдневен престой при мене в Бургас. Разделихме се на вратата целувайки се, обичайки се", разказва ексклузивно пред "Актуален глас" 31-годишната Силвия.

Дъщеря й е категорична, че времето не лекува мъката й, напротив – засилва я.

"Година след случилото се тя още живее в моите мисли, в моите сънища, аз продължавам да я обичам така,  както приживе. И още не успявам да приема смъртта й", казва тя.

Привечер на 24 юли Силвия не спира да звъни на майка си. Никой обаче не вдига с часове. Тогава тя вътрешно усеща, че нещо се случва.

"Когато часове наред майка ми не си вдигна телефона разбрах, че нещо се случва. После получих обаждане от братовчедка ми, която ми каза, че нашите близки са претърпели катастрофа. Веднага тръгнах от Бургас за Костинброд и когато пристигнах, ми казаха цялата истина", спомня си ужаса почерненото момиче.

Връзката между двете била по-силна от всичко. Чувствали се като приятелки, отколкото като майка и дъщеря.

"Загубих своя най-верен приятел. Аз й казвах всичко за мене – хубаво или лошо. Исках да знае всичко. Тя беше човекът, който ме обичаше безусловно", ридае Силвия.

2-годишният й син Максим е това, което я държи и кара да продължи напред.

"Аз имам дете и заради него съм длъжна да продължавам само напред. За майка ми най-важното беше Максим да бъде добре. Нищо друго нямаше значение. През тази една година, в която се засякоха на този свят с моя син, бяхме много щастливи."

Методи ТОДОРОВ