На 6 септември Мургаш ще бъде сред местата в община Годеч, където празникът на Съединението се преплита с историята и паметта на самото село.

Скътано в подножието на Чепън планина, днес Мургаш е малко населено място, но миналото му разказва за времена, когато в селото са живели над 1500 души.

Село Мургаш е разположено на северния склон на Чепъна. Най-високата точка на планината е връх Петров кръст, който се издига на 1210 метра.

Днес постоянните жители са около 30 души. Сред основните богатства на мястото са чистият въздух, девствената природа, тишината и спокойствието, които характеризират скътаното в подножието на Чепън селце.

Преданията свързват началото на селото с около 1780 година. Според местната история първите заселници били преселници от Алдомировци.

Първоначално те се установили високо в Чепън планина, далеч от "турски очи". По-късно родовете постепенно слезли по-близо до изворите и се обединили в село, наречено Мургаш.

Според сведенията, събрани в историческия справочник за селото, името "Мургаш" се свързва с древнославянски произход и се среща и в други славянски земи. Като примери са посочени село Мургаш в Кумановско, Македония, както и личности с фамилията Мургаш, сред които Йозеф Мургаш - американец с чешки или словашки произход, и Антонин Мургаш - чешки посланик.

Днес трудно може да се повярва, че това малко село е имало население от над 1500 души.

До военната 1941 година Мургаш е бил значително по-многолюден. Селото дори е било подготвяно за околийски център. През 1920 година е съставен регулационен план, посочено е и че той е бил подписан от цар Борис III.

Развитието на Мургаш е било постигнато с много труд от самите му жители. За около 100 години дивата и камениста пустош постепенно била превърната в земеделска земя.

Мургашани сами изграждали основните комуникации в района. Свидетелства за това могат да се видят и днес - запазени са стари пътища, застлани с огромни камъни, които напомнят за труда на предишните поколения.

Районът около селото пази и памет за едни от драматичните моменти в българската история.

Именно в Мургаш са се водили ожесточени битки по време на Сръбско-българската война през 1885 година.

Паметта за загиналите мургашани е запазена и до днес. В селото има паметна плоча, изградена от Антон Попов по инициатива на неговия баща Георги Попов.

На нея е изразена признателност към 24-мата жители на Мургаш, загинали за родината във войните след Освобождението през 1878 година.

Паметта за тях се почита на 6 септември - дата, която за Мургаш съчетава националната история с паметта за хората от селото.

В Мургаш е запазено и артилерийско оръдие ЗИС-3, 76,2 мм, което също е част от историческите свидетелства, съхранени в населеното място.

Духовен център на селото е църквата "Архангел Михаил".

Храмът е построен около 1880 година. През годините църквата е обновена, а в нея са изписани и нови иконописи.

Тя е сред знаците, които свързват днешния Мургаш с неговото минало и поколенията, живели в района преди повече от век.

Селският събор традиционно се провежда на Спасовден. В годините, когато е съставен справочникът за селото, Мургаш започва да отбелязва и Съединението на България на 6 септември.

Днес Мургаш споделя съдбата на много малки български села - дълга история, богато минало, но критично малък брой постоянно живеещи хора и липса на млади жители.

Въпреки това историята на селото не е оставена на забравата.

Именно опасността от обезлюдяване изглежда е събудила желание у хората, свързани с Мургаш, да съхранят родното си място.

Сред примерите е строителният инженер Антон Попов. С негова помощ са възстановени старата селска чешма, църквата и паметната плоча.