Иван Иванов е на 31 години и вече е сред младите лица на Специализираните полицейски сили - спецполицай, който застава на първа линия при масови безредици и ситуации с висок риск.

С 6 години стаж в системата на МВР той е командир на отделение в 4-ти сектор на ОСПС към Столичната дирекция на вътрешните работи (СДВР). 31-годишният спецполицай е като по учебник - висок, строен, атлетичен и отлично трениран, с физика на боец и излъчване на човек, подготвен за най-тежките предизвикателства. Службата му изисква не само смелост и отлична физическа подготовка, но и интелект, хладнокръвие и бърза преценка.

Зад тежкото оборудване обаче стои човек с ясни ценности и силно чувство за отговорност - както към колегите, които ръководи, така и към хората, на които помага.

Освен силен дух и желязна дисциплина, Иван притежава и солидна академична подготовка. Той е възпитаник на УНСС, където придобива бакалавърска степен по "Икономика и бизнес", а впоследствие завършва и магистратура по "Интелектуална собственост и творчески индустрии".

Иван носи полицейския дух не само в униформата, но и в семейната си история. Баща му посвещава повече от 20 години на Специализираните полицейски сили - от създаването на звеното до пенсионирането си. Дядо му е военнослужещ, а прадядо му служи в пожарната още в първите години от съществуването ѝ.

"Закърмен съм с полицейщината, така да се каже на жаргон", усмихва се Иван.

Преди 6 години семейната традиция се превръща в негов личен път. Започва във Второ районно управление на СДВР като младши служител в направление "Охранителна полиция", където трупа опит в патрулно-постовата дейност.

На 16 ноември 2023 г. Иван облича тежката защитна екипировка и става част от Специализираните полицейски сили - т.нар. "костенурки". Избира това звено заради динамиката, разнообразието и непредвидимостта на службата. Още първият му ден в СПС го хвърля директно в дълбокото. Иван получава тежката защитна екипировка и се отправя към Националния стадион, където го очаква протестът пред Българския футболен съюз. Така първото му дежурство се превръща в истинско бойно кръщение.

"Имаше много адреналин, много динамика", спомня си той.

Оттогава до днес Иван има стотици истории. Защото в тази професия няма ден с ден. Служителите тръгват на сигнал, без да знаят какво ги очаква. Всеки сигнал може да се превърне в предизвикателство, а понякога и в ситуация с висок риск.

Сред най-запомнящите се случаи за Иван е сигнал за въоръжен грабеж. Информацията е за двама въоръжени мъже, единият с автомат "Калашников". По пътя спецченгетата се оборудват с бронежилетки и автомати, без да знаят какво ги очаква на адреса.

На място откриват заключен автомобил с предмет, наподобяващ ръчна граната. Районът е незабавно отцепен, а съвместно с колеги от Шесто РУ и СДВР е установено жилището на заподозрените. След пристигането на отряда "Кобра" са предприети действия по задържането. В апартамента е открит бащата на единия мъж, както и оръжието, използвано при престъплението. По-късно е задържан и синът.

Иван не се плаши от предизвикателствата на професията. Приема риска като част от службата и знае, че в критичните моменти паниката няма място. Единственото, което истински го тревожи, е безопасността на колегите му - хората, с които застава рамо до рамо на първа линия.

"Страхът ми е най-вече да не се случи нещо с колегите. Тези, които са в наряд с мен, да се приберат при семействата си и децата си. През последните години се случва да губим колеги и това наистина ме притеснява", споделя Иван.

И макар да признава, че отношението към полицията невинаги е положително, той намира смисъл в работата си именно в помощта към хората.

"Удовлетворен съм, че помагам на народа, на гражданите. Колкото и да са антинастроени срещу нас, без полиция едно общество не може да съществува", категоричен е той.

Сред стотиците служебни истории има и такива, които остават в съзнанието не заради опасността, а заради човешката емоция.

Преди около две години Иван и негови колеги участват в издирването на изгубило се дете на Витоша.

След незабавни оперативно-издирвателни действия успяват да открият детето.

"Първоначално то се изплаши от мен и побягна. След кратък разговор успях да го успокоя, гушнах го и го свалих при майка му. Тогава видях истинската благодарност на хората", спомня си Иван.

За тази акция служителите получават и отличие от ръководството си.

За Иван полицейската работа е не само служба, но и човешка отговорност. Той и колегите му не биха подминали човек в беда - било то шофьор с технически проблем на пътя, възрастен човек, нуждаещ се от помощ при пресичане, или гражданин в затруднение. Винаги, когато ситуацията позволява, те са готови да се притекат на помощ.

"Никога няма да подмина човек в нужда, ако мога да помогна", е категоричен той.

Личният живот на Иван също е свързан с полицейската професия. Именно в школата в Пазарджик среща своята половинка, която днес също служи в системата на МВР. Заедно са от шест години, а най-голямото им щастие е едногодишната им дъщеричка.

Въпреки напрегнатото ежедневие Иван успява да остави служебните проблеми извън дома. Когато свали униформата, на преден план излизат семейството, разходките и споделените мигове с любимите хора.

Сред големите му страсти са автомобилите - особено ретро и спортните модели. Харесва моторите и мотоциклетите, а самият той също кара мотор.

Едва ли има служител на СПС, който да не е попадал в ситуация, в която физическата подготовка и защитното оборудване са от решаващо значение.

Иван тренира бокс в продължение на шест години, а и днес продължава да поддържа добра физическа форма. Спортът е част от подготовката му за работата, в която понякога срещу униформените летят камъни, колове и различни предмети.

Въпреки преживяното никога не му е минавало през ума да се откаже от професията.

В работата си Иван има щастието да попадне на опитни служители с повече от 20 години стаж. Именно от тях научава много от тънкостите на професията.

За него опитът на по-старите колеги е безценен, особено в професия, в която всяка ситуация е различна и решенията понякога трябва да се вземат за секунди.

Има амбиция да се развива професионално и да израства в кариерата, но не прави далечни планове.

В свят, в който уважението все по-често отстъпва пред арогантността, а ценностите се размиват, Иван остава различен. Ежедневната му работа го среща с всички лица на обществото, но вместо да приеме агресията и безразличието за норма, той продължава да отстоява възпитанието, човечността и отговорността. Млад човек с характер, изграден с ясното разбиране, че преди всичко трябва да бъдеш човек. Че силата не е в грубостта, а в достойнството. Че да помогнеш, без да очакваш отплата, е въпрос на ценности, а не на показност. Иван прави своите добрини далеч от прожекторите и аплодисментите. И може би именно затова е толкова ценен пример, защото не просто носи униформа, а носи възпитание, морал и човечност.

Методи ТОДОРОВ, Снимки: АВТОРЪТ