Полицията празнува на 8 ноември, а навръх професионалния празник поглеждаме към хората зад униформата. Димитър Антонов е на 30 години и вече шест години е част от системата на МВР.

За Митко полицейската служба не е просто професия, а отговорност, която носи всеки ден.

Професионалният му път в МВР започва в Пето районно управление в София, където постъпва по времето, когато началник е комисар Мариета Иванова. Именно там прави първите си професионални стъпки и натрупва опит, който му помага да разбере същността на полицейската работа.

За началото на своя път Димитър говори с признателност към хората, от които се е учил и които са му помогнали да изгради професионалните си умения. Сред тях са Ешреф Джелил и Николай Кондов, който днес работи в ОДМВР-София.

"Бяха ми взводни. От тях направих първите си стъпки в професията", разказва Димитър.

Самият той казва, че бързо попива наученото. А резултатите не закъсняват - неколкократно е награждаван от директора на СДВР за високи професионални постижения. Значителна част от отличията му са свързани със задържане на разпространители на наркотици.

Днес служебните му задължения обхващат районите на Кремиковци, Подуяне и Оборище. Това означава ежедневни срещи с различни хора и ситуации, в които невинаги можеш да предвидиш какво ще се случи след следващата минута.

В полицейската работа има случаи, които остават в съзнанието дълго след края на смяната. Един от тях Димитър помни с преследване и задържане на мъж, откраднал мотоциклет.

Кражбата била като по филмите - младежът срязал кабелите, свързал жичките на късо и успял да запали мотора. Колеги от Първо районно управление го преследвали, когато по стечение на обстоятелствата Димитър и негов колега, които патрулирали в района, попаднали на ситуацията. Двамата се включили в действията и помогнали за задържането му. Но най-силният момент за Димитър дошъл след това - реакцията на собственика и семейството му. Майката на младежа, чийто мотор бил откраднат, благодарила на полицаите и дори пожелала да се снима с тях.

"Това е много хубаво чувство - да видиш, че работата ти се оценява", споделя Димитър.

Друга история, която Димитър помни, се разиграва край Богров. При проверка на автомобил с двама мъже видимото притеснение на по-възрастния привлича вниманието му и става причина да го провери по-внимателно. На пръв поглед той изглеждал като съвсем обикновен, скромен и отруден мъж на около 50 години, с найлонова торбичка в ръка - нищо във външния му вид не будело подозрение. Именно притеснението му обаче го издало.

В него са открити около 20 грама марихуана. Последвалите полицейски действия и проверки на адреси довеждат до откриването на общо около килограм наркотични вещества.

"Никога не бих предположил, че точно този човек може да е замесен в подобно нещо", разказва Димитър.

Случаят му напомня, че първото впечатление може да бъде подвеждащо и че в полицейската работа всеки детайл има значение.

Димитър не крие разочарованието си от отношението към полицаите. В ежедневието си често се сблъсква с агресия, грубост, арогантност и липса на уважение. Забелязва и сред младите хора все по-често пренебрегване на елементарното възпитание и уважението към другия.

Най-много обаче го огорчава, когато обществото поставя всички служители под един знаменател.

Димитър не е от хората, които премълчават позицията си. Прямотата му понякога го поставя в неудобни ситуации, но той предпочита да бъде откровен, вместо да казва онова, което другите искат да чуят.

На терен също държи на принципите си - спазването на правилата и професионалното поведение са водещи за него. Знае, че всяка ситуация изисква разум и преценка, но е убеден, че компромисът има своите граници.

Вярва, че промяната в отношението към полицията може да започне именно от младите служители - с начина им на мислене, действията и личния пример.

За Димитър авторитетът не се налага само с униформа и служебни правомощия. Той се изгражда и в най-обикновените ситуации.

Винаги поставя предпазния колан - дори когато пътува само до магазина.

"Казах си, че не може да санкционирам хората, а аз самият да не го правя", обяснява той.

За него това не е дреболия, а въпрос на принцип. Ако искаш другите да спазват правилата, трябва да започнеш от себе си.

Младият мъж разказва и за случаите, в които помага на възрастни хора - включително когато се налага да им съдейства да пресекат улицата или да се справят с нещо, което за останалите изглежда незначително. Не го прави, за да получи похвала, нито смята, че подобни постъпки заслужават специално внимание. За него това е нормално човешко отношение. Нещо, което всеки би трябвало да прави, когато има възможност да помогне.

И въпреки че е свикнал да се сблъсква с трудни ситуации, той цени и благодарността на хората. Тя му напомня, че доброто не остава незабелязано и че зад недоволството, което понякога се чува публично, има и хора, които виждат усилията на полицаите.

Извън професията Димитър има още една сериозна задача - образованието си. Той е студент в четвърти курс в УНСС, където изучава икономика.

Не крие, че иска да се развива, да израства в кариерата и да надгражда знанията си.

Зад униформата стои и един отдаден баща. Димитър е семеен, с двегодишно дете, а времето с най-близките му е най-ценната част от живота извън службата.

Методи ТОДОРОВ, Снимки: Авторът