Духовитата баба Даря, позната на цяла България като Даша, днес навърши 100 години. Любимката на народа и баба на Део отпразнува своя достолепен юбилей. От няколко месеца столетницата живее в Дома за стари хора в Годеч, където бързо се превърна в любимка както на персонала, така и на останалите обитатели.

По повод достолепния юбилей зам.-кметът Надя Сотирова зарадва баба Даша с букет и торта от Община Годеч. Медицинският център в Годеч също засвидетелства внимание към столетницата, като кинезитерапевтката Цвети Георгиева ѝ подари цвете и ваучер. С подаръци я зарадва и персоналът на Дома за стари хора.

"Малко се стряскам, като чуя 100 години", призна с усмивка баба Даша. А тежат ли й годините?

"Не тежат. Аз не усещам никакви 100 години. Нито пък се виждам, че съм на 100 години. Имах много щастливи години и трудни години. По-лесно се помнят щастливите години", сподели тя.

А какво я е научил животът?

"Да бъдеш усмихнат - най-важното. Да бъдеш любезен, да си помагате. Тогава животът става по-лек, по-красив, по-хубав, по-желан".

Ако трябва да опише живота си с три думи, баба Даша избира - усмивка, добро настроение и добри пожелания.

"Радости имах много, достатъчно. Не мога да се оплача", казва тя.

През годините баба Даша е имала един съвет към децата и внуците си:

"Бъдете послушни, слушайте по-възрастните. Те няма да ви кажат нищо лошо, а само на хубаво ще ви учат. Учете, защото учението е много важно за вашето бъдеще."

На 100 години баба Даша разкрива своята тайна за дълъг живот: "Движение, дълбоко дишане, усмивки и само хубави мисли."

Към младите хора днес баба Даша отправя кратък, но мъдър съвет: "Не забравяйте, че всяка година има своите изисквания."

А какво би казала на младата Даша, ако можеше да се върне 80 години назад?

"Не се преизразходвай. Животът е дълъг - имай сили за цял живот."

Баба Даша признава, че никога не си е представяла, че ще дойде да живее в Годеч.

"Разкошен град, красив, с толкова много зеленина - не съм си представяла", споделя тя.

Днес обаче казва, че се чувства като у дома си в Дома за стари хора в Годеч.

"Много бързо се сдружихме всички. Обичаме се, бих казала, и трудно ще бъде да се разделим."

Според баба Даша най-важното за щастието е човек да бъде честен, открит и добронамерен.

Най-емоционалната част от разказа й е свързана с любимия й внук - Део.

"Део е моят любим внук. Той от самото начало, нямаше три години, ми каза: "Вземи ме, мамо, на Калиманци". Това е улицата, на която живеехме. Той ме нарече "мамо" и до гимназиална възраст той ме наричаше "мамо", а сега ме обича като мама."

И за финал, на своите внуци и правнуци баба Даша отправя простичко, но силно послание:

"Бъдете добри и си помагайте."

Столетницата има 3 внука и 5 правнука, които са сред най-големите ѝ радости.

Методи ТОДОРОВ