24 май отмина, но историите за истинските будители продължават. Днес в "Актуален глас" ви срещаме с един учител, който носи духа на спортист и характера на шампион. Марчо Марков не влиза в класната стая с тебешир в ръка, а възпитава с личен пример, дисциплина, воля и дух на победител. Защото понякога най-ценните уроци не идват от учебниците, а от хората, които ни показват как се върви напред.

Той е 5-кратен републикански шампион по кикбокс, треньор, рефер и… учител по физическо възпитание в 131 СУ "Климент Аркадиевич Тимирязев" в София.

Да, шампионът от ринга днес преподава на ученици от 8 до 12 клас. И го прави по свой начин.

"Спортът и дисциплината вървят ръка за ръка", казва Марков. Думи, които не звучат като клише, когато идват от човек с над 20 години в бойните спортове и живот, изграден в режим, постоянство и правила.

Зад строгата дисциплина и спортните успехи стои и сериозна подготовка. Марчо е възпитаник на Национална спортна академия "Васил Левски", където завършва за учител и треньор. Натрупва множество квалификации, обучения и сертификати, включително към European Fitness Academy, а днес е квалифициран съдия и рефер по кикбокс.

Преди това завършва Немска езикова гимназия в Бургас с успех 5.51 - факт, който, по думите му, разбива клишето, че спортът и образованието трудно вървят заедно.

"Спортът те учи на ред, постоянство и уважение. Без дисциплина няма резултат - нито в залата, нито в живота", убеден е той.

От 2023 г. е част от педагогическия екип на столичното 131-во училище. Трета година вече е сред учениците, които, по думите му, имат нужда не просто от оценки, а от отношение.

Шампионът-учител с тъга признава, че дисциплината и уважението, които някога са били норма, днес все по-често липсват.

"По мое време имаше дисциплина. Вълнувахме се от нормативите, искахме още един шанс, още един опит, да дадем най-доброто от себе си. Днес много деца омаловажават физическата активност", казва Марчо.

Още по-категоричен е за поведението в час.

"В часовете ми има респект. Ако нямам дисциплина в час по физкултура, значи аз трябва да се замисля какво не правя както трябва", разсъждава той.

По думите му учениците, които спортуват активно, се открояват веднага - с отношение, поведение и отговорност.

"Децата, които тренират сериозно, нямат нищо общо като отношение и поведение", казва Марчо.

Не крие и друго. Според него прекалената защита от страна на родители понякога пречи.

"Когато децата са болезнено защитавани, това понякога вреди и на авторитета на учителя", категоричен е младият спортист.

Той не крие и разочарованието си от случващото се с младото поколение и направи откровен, дори болезнен коментар за ценностите в обществото. Според него днес амбицията все по-често липсва, а поведението и културата на младите будят тревога.

"Ценностите са подменени. Младите сякаш губят стремеж, а поведението и културата им често разочароват", откровен е той.

А сред най-запомнящите се моменти през тази учебна година остава една нестандартна абитуриентска покана.

Малко преди час по физкултура шумът в коридора става необичаен. Викове. Напрежение. Марчо излиза и вижда две момчета, които се бият.

"Развиках се, но продължиха. Единият вече беше на земята. Засилих се рязко, разделих ги", смее си той.

И точно когато ситуацията изглеждала овладяна, дошъл обратът.

Същите ученици извадили... покана за бала.

"Вързах се", признава учителят.

Извън училище Марков продължава активната си кариера като треньор, съдия и рефер по кикбокс, с десетки обучения и международен опит.

Но ако има тема, за която говори с истинска гордост, това са неговите деца.

40-годишният мъж от Поморие е баща на две момчета, които нарича свое отражение.

"Те задоволяват моята необходимост да виждам продължение на това, в което вярвам", казва той.

И има защо - и двамата са европейски шампиони по кикбокс, носители на титли в България и победители в различни рингови стилове.

Като човек, който многократно е прославял България със спортните си успехи, той засегна и една от най-коментираните теми през последните няколко седмици - победата на Дара на "Евровизия".

"Това е огромен успех. Колко хора всъщност прославят България? Вместо да се гордеем, често първо търсим повод за критика", ядосва се Марков.

По думите му, вместо подкрепа и признание, у нас твърде често успехите се посрещат със съмнение, хейт и търсене на недостатъци - дори когато става дума за постижения, които поставят България на световната карта.

Методи ТОДОРОВ