В навечерието на 24 май - празника на българската просвета, култура и славянската писменост, се връщаме назад във времето с една емблематична личност за Годеч - дългогодишния учител по български език и литература Златка Борисова.
Златка Борисова е родена и израснала в Годеч. Тя е най-голямото от четирите деца в семейството. Още от малка знаела какъв път иска да поеме - мечтаела да стане учителка.
Завършва Института "Ленин" със специалност български език и литература и физкултура. Веднага след дипломирането си, през 1958 година, започва работа по разпределение в училището в махала Родана, в Гинци, като прогимназиална учителка. Там остава две години.
Тогава времената били различни - често изминавала пеша разстоянието от Годеч до Гинци. Живеела на квартира, а в махалата нямало електричество. Вечерите прекарвала на светлината на газена лампа, но това не ѝ пречело да чете до късно през нощта.
След това се връща в Годеч като дружинен ръководител в училището (бел. ред. училището под църквата), а по-късно става учител по български език и литература.
През 1969 година започва работа в Община Годеч като завеждащ просветата и културата и остава на този пост до 1977 година. Успоредно с работата си в общината е и съветник за квартал "Старо село", където живее. По онова време всеки квартал е имал свой обществен съветник.
Професионалният ѝ път продължава като зам.-директор в Помощното училище до 1986 година. През същата година е избрана за секретар на Общинския народен съвет, длъжност, която заема до 1990 година. След това отново се връща в Помощното училище, където през 1994 година се пенсионира.
Зад гърба си оставя десетки инициативи, обществени събития, манифестации, изложби и театрални постановки. Част е и от местния хор и театралната трупа, а през годините получава множество отличия и награди.
Сред най-големите признания за нейния труд е орденът "Св. св. Кирил и Методий", на който е носител. Отличието е сред най-престижните в наградната система на България и се връчва на личности с особено значим принос в областта на образованието, културата, изкуството и науката.
Златка Борисова и до днес помни ключови моменти от развитието на Годеч, на които е свидетел като част от екипа на емблематичния кмет Петрушин Христов. Спомените ѝ за онези години са свързани с усилено строителство, благоустрояване и промени, оставили траен отпечатък върху града.
"По негово време имаше голямо благоустрояване. Доколкото можа, Петрушин Христов асфалтира всички улици, изгради ВиК мрежата. Имаше голямо строителство", спомня си тя.
За тогавашния кмет говори с уважение и признателност.
"С него се работеше много лесно. Беше изключително земен човек", казва тя и днес.
По думите ѝ той винаги е бил близо до хората и работата.
"Той винаги беше пръв на мястото, където се работеше - наблюдаваше всичко. Както сега Радослав, за радост наша. Радвам се, защото прави много хубави неща", допълва Златка Борисова за настоящия кмет Радослав Асенов.
На 87 години Златка Борисова продължава активно да се интересува от обществения живот в Годеч и често присъства на местни събития. За нея наближаващият 24 май остава специален празник - не просто дата, а чувство, което и днес носи силно в себе си.
"И сега се вълнувам за 24 май. Щом чуя "Върви, народе възродени…", нещо отвътре ми трепва", казва тя.
Днес Златка Борисова живее скромно и далеч от шумотевицата, но остава част от паметта и културния облик на Годеч. Дългогодишната учителка носи спокойствието на човек, извървял своя път достойно, без да търси аплодисменти или признание.
Методи ТОДОРОВ
