70 години Годеч - 70 години история, съдби и спомени. „Актуален глас“ продължава да събира разказите на хората, които пазят живи най-ценните страници от миналото на града.

На редакционната ни поща получихме един изключително емоционален разказ от доц. д-р Елена Хараланова-Мартинова, която ни връща повече от седем десетилетия назад - към първия си учебен ден през 1950 година и годините, прекарани в училище в Годеч.

В своите спомени тя разказва за първата детска градина в града, за любимите си учители, за топлото мляко и филията в училище, за чавдарските и пионерските връзки, за училищния театър, матурата, бригадите, неделните танцови забави и живота на учениците през 50-те и началото на 60-те години.

"Просто имахме късмет с учители. Благодарим им", пише в края на разказа си авторката, посвещавайки спомените си на своите съученици и приятели, които вече не са между нас.

Публикуваме разказа без съществена редакторска намеса, защото вярваме, че подобни свидетелства са част от паметта на Годеч и заслужават да бъдат запазени за бъдещите поколения.

15 септември 1950 година - първият ми учебен ден в Основно училище "Христо Ботев" в Годеч. Очаквах го с огромно нетърпение. Преди това няколко месеца посещавах първата детска градина в града при другарката Геновева Попилиева, където много обичах игрите и заниманията с другите деца.

Познавах и бъдещата си учителка - Вита Рускова Илиева. Бях я слушала на читателските седянки в Чаршията, където четеше "Под игото", а жените, сред които беше и майка ми, слушаха в захлас. Такава беше и като учител - спокойна, търпелива, ведра и всеотдайна. С нея останахме до четвърти клас.

Това бяха скромни години. Всички деца бяхме с домашно изплетени пуловери, вълнени чорапи и гуменки. Най-очакваното междучасие беше онова, в което получавахме топло мляко и филия, намазана с пастет или фъстъчено масло, приготвени от сухо мляко и консерви от военните запаси.

През март 1953 година почина Йосиф Сталин. В студения мартенски ден трябваше да стоим пред бюста му и със сълзи на очи да отдадем почит. Повече помня студа, отколкото самата церемония.

В трети клас ни вързаха първите сини връзки и станахме чавдарчета. За нас това беше истински празник.

От пети до седми клас вече учехме в прогимназията - в същата училищна сграда до църквата. Вече бяхме пионери с червени връзки, имахме отрядни председатели и дружинна ръководителка, а учителите станаха повече.

По български език и литература ни преподаваха Васил Каралеев и Димитрина Христова, а по математика - Владо Велков. Литераторите бяха спокойни и доброжелателни, докато математикът беше строг и взискателен - точно като науката, която преподаваше.

Васил Каралеев ръководеше училищния драматичен състав. С постановката "Пепеляшка" играхме не само в Годеч, но и пред публика в селата Мургаш и Голеш - спомен, който и до днес пазя с усмивка.

Историята оживяваше в часовете на Христо Христов - невероятен разказвач, който умееше да пренася учениците в различни епохи. Също толкова обичани бяха часовете по география при Тодор Панов, който рядко се разделяше с показалката си и винаги беше сред учениците си. По руски език ни преподаваше Екатерина Горанова - рускиня, която учеше български език заедно с нас.

След успешно положените матури по български език и математика станахме гимназисти и се преместихме в по-голямата училищна сграда. Вече бяхме и комсомолци.

В гимназията към нас се присъединиха много ученици от околните села. Някои живееха на квартири, но съучениците ни от село Равна всеки ден извървяваха пеша пътя до училище - независимо дали навън имаше сняг или силен студ.

Директор беше Младен Йорданов - изключително фин, възпитан и уравновесен човек. Освен директор, той ни преподаваше и френски език.

По математика ни учеха Тачо Петров и Славчо Иванов. Тачо Петров будеше респект със своята строгост, докато Славчо Иванов, който беше и наш класен ръководител, умееше да направи математиката по-достъпна.

По български език ни преподаваше Мара Петрова, съпруга на Тачо Петров. География изучавахме при Д. Веселков, история - при Д. Мишев, а физическото възпитание беше поверено на др. Генов, който с големи усилия успяваше да ни вкара в гимнастическия салон, пълен с уреди, които тогава ни изглеждаха истинско изпитание.

Помня с благодарност и младите учители, дошли в Годеч след завършването на университета. Сред тях бяха др. Бенчева (по-късно директор на 7 СОУ в София), др. Данов, Надка Рускова, Виолета Пенева, Михаил Тодоров и Димитър Димитров. Те не само преподаваха учебния материал, но ни възпитаваха в обноски, култура, отношение към хората и ни помагаха да открием своето бъдещо призвание.

В последния, 11 клас, беше въведено практическо обучение. Изучавахме овощарство и пчеларство при др. Досева, а момичетата преминавахме и полезен курс по шев и кройка при Нина Иванова, съпруга на Славчо Иванов. Неделите бяха време за танцови забави, макар винаги под погледа на учители, които следяха за добрия морал. Лятото пък беше сезонът на ученическите бригади, които, въпреки труда, оставяха много приятни спомени.

И така дойде 1961 година. Матури, кандидатстудентски изпити, казарма... Време за раздяла и ново начало. Но едно остана непроменено - благодарността към нашите учители. Те ни научиха на дисциплина, постоянство, взаимопомощ и уважение към знанието. Подготвиха ни за живота и за следващите стъпки в образованието без частни уроци и с отлично владеене на българския език. Просто имахме късмет с учителите си. Благодарим им!

В памет на моите съученици и приятели Росица Еленкова, Любка Ставрева, Младен Панталеев, Неделчо Симеонов и Коко Вандин.

Поздрав към всички мои съученици и приятели, с които и днес се срещаме по улиците на Годеч и продължаваме да споделяме общите си спомени.

Доц. д-р Елена Хараланова-Мартинова (по баща)

Ако и вие искате да ни разкажете своя спомен от миналото, интересна история от съвремието или да ни срещнете с вдъхновяваща личност, пишете ни на редакционната поща aktualen_glas(Replace this parenthesis with the @ sign)abv.bg